Почти минута тя събираше сили да продължи.
— Цял следобед мислех за него. Такава съм си глупачка. Реших да му напиша писмо, но се уплаших от листа, написаните думи стават страшни. Чаках да се стъмни и като крадла се промъкнах в дома му. Беше някъде около полунощ, когато той обикновено гледаше звездите. Бях с нощница и по чехли, раменете ми потръпваха от студа. Стъпалата скърцаха ужасно — скръц-скръц, скръц-скръц, стари дървени стъпала, протрити от ходилата му. Страхувах се да не събудя хазайката. Не знам защо отивах, но цялата треперех, не само от нощната хладина. Вечерта беше ясна, небето — сякаш току-що избърсало от праха. За първи път ме обземаше женското чувство да… Дотогава само Борис ме беше целувал. Реших да не почукам, а да вляза направо и да отида при него. Заради времето ли, заради самотата ли — не знам. Каква ли съм била страшна с бялата нощница в мрака на неговия таван. Боях се от прилепи и призраци. Влязох, без да кажа нищо. Видях го наведен пред телескопа. Със силует, изрязан върху светлия квадрат на капандурата. Когато отидох да го целуна, челото му беше студено, съвсем студено. Беше отишъл при звездите си. Завинаги. Времето беше минало през пръстите му. Сложих глава на костеливото му коляно и заплаках. Ей така, седях и плаках, сбогувах се, целувах тънките му пръсти, пресъхналите вени на шията, горчивите от дима устни. Времето, деца, е недостижимата жестокост. Бях при него почти до изгрева. Бях ли закъсняла? Или той избърза? А аз отидох при него като годеница… Не трябваше да ти разказвам това, не те интересува. Не разбираш тези неща.
Мария внезапно се обърна и си тръгна, а аз още исках да слушам гласа й, в който имаше и ромон, и белота, и вятър.
Може ли в гласа да има ромон и белота? Заплетох се в собственото си въображение. Виждах всичко, което тя ми разказваше, правех от думите й живи картини със звук, с ухание, които можеш да докоснеш и дори да влезеш в тях, ако искаш. Онези казват, че вътрешното виждане е дадено в мен; може, но значи досега е дремело, Мария го събуди и го изнесе навън, защото навън ни очакваше красивото…
Красивото? Мъртва дума до появяването на Мария и неясно усещане след това. Според Ян красивото ще остане неясно за мен, защото не съм човек. Аз не искам да бъда човек! Аз съм точно толкова…
И тук винаги спирам — какво „точно толкова“? Те нямат дума за мен! В речника им има само един набор от букви за съвършените неща — наборът Ч-О-В-Е-К. А този, който не е човек? По-долу е, казват, върху първите стъпала. А ако не е там?
Така сам се заплитам в мислите си: не искам да бъда човек, защото не съм, а не знам какво искам да бъда. Стига ми само да съм до тях, наравно с тях. И да имат дума за мен.
Това е всичко, защо не го разбират!
На третия или на четвъртия ден реших да го посетя. Тогава за първи път открито се сблъсках с характера му. Влязох и седнах на фотьойла. .
— Е, ние свършихме — казах.
— Първо: добър ден.
От самото начало беше нервен и опак.
— Ставаш претенциозен. За теб часовете на денонощието нямат значение, не си свързан с биоритми.
— Но ценя възпитанието — отвърна ми грубо той.
Очевидно вече беше решил проблемите с бъдещото си поведение спрямо нас. Не знам защо избра този вариант, не го разбирам и досега. Аз все пак се опитах да се приближа до него; обясних му, че няма причини да ме дразни, защото съм направил много за него, но той продължи да бъде рязък и груб, дори започна да ме обижда. Тогава минах в настъпление:
— Снощи предложих да не избързваме с отчета пред гоената организация. Всички се съгласиха.
— Мотиви? — попита той.
— Решихме да изчакаме два месеца, за да проследим ето развитие. Ян и Владислав се страхуват за психическата ти устойчивост.
Той нямаше намерение да отстъпва и направи рязък завой:
— Интересува ме собствената ми съдба. По този въпрос мълчите. Става дума… след отчета. Ще искате нещо от мен…
— Световната организация има свои планове. Ще се съобразяваме с тях.
— За моята съдба сте отговорни само вие четиримата — рече той. — Искам да имам място в обществото, да бъда пълноправен…
Бях разгневен:
— Не ти позволявам да ни диктуваш условията си!
— Грешиш, аз не съм прецизен волтмер или уникален транспортьор, а разумно и свободно същество! Настоявам, преди да изпратите отчета, да видя документ за моето социално и юридическо статукво, който ще изработя сам.
Читать дальше