Тери Пратчет - Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)

Тя преглътна разочарованието.

— Ооо, да — рече тя. — Честито. Жена ви спи, горкичката тя.

Господин Йънг надникна над рамото й.

— Близнаци? — възкликна той. После се пресегна за лулата си. Сепна се по средата. Пак се пресегна. — Близнаци?! Никой нищо не ми е споменавал за близнаци.

— О, не! — възкликна припряно сестра Мери. — Ето това е вашето. Другото е… ъ-ъ… чуждо. Просто го наглеждам, докато сестра Грейс се върне. Не — повтори тя, сочейки Сатаната, Унищожителя на крале, Ангела на бездънната преизподня, Великия звяр, наречен Дракон, Княза на този свят, Бащата на лъжата, Семето сатанинско и Господаря на мрака, — това тук определено е ваше. От главичката, та чак до копитцата-мопитцата. Каквито няма — додаде тя припряно.

Господин Йънг се втренчи надолу.

— А, да — рече той със съмнение. — На моя род се е метнал. Ъ-ъ… такова, здрав-прав е, нали?

— O, да — отвърна сестра Мери. — Той е много нормално дете — добави тя. — Много-много нормално. Последва пауза. Двамата съзерцаваха спящото бебе.

— Говорите почти без акцент — отбеляза сестра Мери. — Отдавна ли живеете тук?

— Към десет години вече — отвърна господин Йънг леко озадачен. — Нали разбирате, преместиха ми работата, та трябваше да се преместя и аз.

— Сигурно работата ви е много вълнуваща, винаги съм си го мислела — рече сестра Мери. Господин Йънг като че ли беше доволен. Не всеки можеше да оцени най-стимулиращите страни на ценовото счетоводство.

— Предполагам, че е много по-различно от предишното ви работно място — продължи сестра Мери.

— Предполагам — отвърна господин Йънг, който изобщо не се бе замислял над това. В Лутън, доколкото си спомняше, беше горе-долу същото като в Тадфийлд. Същите плетове между къщата ти и гарата. Същите хора.

— Например по-високи сгради — отчаяно добави сестра Мери.

Господин Йънг я погледна втренчено. Единствената висока сграда, за която се сещаше, бяха офисите „Алианс“ и „Лестър“.

— Вие сигурно ходите на много градински партита — предположи монахинята.

А-ха. Тука вече стъпваше на по-твърда почва. Дирдри много си падаше по такива работи.

— Много — рече той с чувство. — Дирдри им вари мармалад, нали се сещате. А пък на мен обикновено ми се налага да помагам за Белия слон.

За този аспект на обществото около Бъкингамския дворец сестра Мери никога не се бе досещала, макар дебелокожото да се вписваше идеално в него.

— Предполагам, че това е нужната дан — рече тя. — Четох, че тия чуждестранни владетели й подарявали какво ли не.

— Моля?

— Голям фен съм на кралското семейство, да знаете.

— O, и аз — отвърна господин Йънг и с благодарност скочи върху този нов плаващ леден блок в объркващия поток на съзнанието. Да, с кралското семейство поне си наясно с положението. С истинските му членове, естествено, дето наблягаха на махането с ръка и откриването на мостове. Не ония, дето по цяла нощ се шматкаха по дискотеките и повръщаха върху папараците 7 7 Може би тук си струва да споменем, че господин Йънг си мислеше, че папараци е вид италиански линолеум. .

— Много хубаво — рече сестра Мери. — Мислех си, че вашите хора не си падат особено по тях — с всички тия революции и изхвърляне на чаени сервизи в реката…

И тя продължи да бърбори, насърчавана от наставленията на Ордена членовете му винаги да огласяват всичко, което им дойде наум. Господин Йънг бе попаднал в небрано лозе, но вече беше твърде уморен, за да се притеснява особено. Религиозният живот вероятно правеше хората малко странни. Искаше му се госпожа Йънг да се събуди. И тогава една от думите, произнесена от сестра Мери, както си нареждаше, отекна в ума му с пълен с надежда акорд.

— Има ли някаква възможност да получа евентуално чаша чай, може би? — плахо попита той.

— Леле-мале — възкликна сестра Мери и ръката й отхвръкна към устата й. — Ама къде ми е умът? Господин Йънг не каза нищо.

— Веднага ще се погрижа за това — рече тя. — Сигурен ли сте обаче, че не искате кафе? На горния етаж имаме от ония автомати…

— Чай, моля — прекъсна я господин Йънг.

— Ама да ви кажа, направо сте си станали цял англичанин — весело подметна сестра Мери и изскочи навън.

Господин Йънг, оставен насаме със спящата си съпруга и двете спящи бебета, се строполи върху един стол. Да, сигурно беше от всичкото това ранно ставане и коленичене и тъй нататък. Добри хора, разбира се, но не точно вменяеми. Веднъж беше гледал един филм на Кен Ръсел. В него имаше монахини. Тук като че ли не ставаха точно такива работи, но тъй де, няма дим без огън и изобщо…