Тери Пратчет - Мостът на трола

— Колко си стар? — попита конят.

— Незанам.

— Е значи си достатъчно стар вече, за да ти е дошъл акъла в главата.

— Ъхъ. Сигурно. — Коен запали нова цигара и се разкашля, докато очите му не се насълзиха.

— Поомекнала ти е кратуната.

— Ъхъ.

— Да си дадеш и последния долар на някакъв трол.

— Ъхъ. — Коен изхриптя една струя дим към залеза.

— Защо?

Коен се втренчи в небето. Аленото сияние беше студено, като склоновете на ада. Вледеняващият вятър вилнееше над степите, развявайки каквото беше останало от косата му.

— Заради начина, по който нещата трябваше да стоят.

— Ха!

— Заради начина, по който нещата стояха преди.

— Ха!

Коен погледна надолу. Ухили се.

— И заради три адреса. Някой ден ще умра. — допълни той — Обаче не днес, струва ми се.

Вятърът вееше от към планините, изпълвайки въздуха с финни ледени кристалчета. Беше твърде студено, за да вали сняг. В такова време вълците слизаха към селата и дърветата в гората се пръскаха, когато сърцевината им замръзнеше. Само дето в днешни времена имаше все по-малко и по-малко вълци и горите ставаха все по-редки и по-редки.

В такова време, здравомислещите хора си седяха вкъщи пред огъня.

И си разказваха истории за герои.

Превод: Laurelynd, 2003.

© 1992 Тери Пратчет

© 2003 Laurelynd, превод от английски

Terry Pratchett

Troll Bridge, 1992

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1799]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:49