Тери Пратчет - Мостът на трола

Конят се примъкна предпазливо до него. Коен се хвана за седлото и се изправи.

— И смяташ точно днес да се биеш с трол? — запита конят.

Коен забърника в дисагите и измъкна кесията си с тютюн. Вятърът раздухваше парченцата в шепата му, докато се опитваше да си свие нова тънка цигара.

— Ъхъ. — потвърди той.

— И дойде чак до тука, за да го направиш?

— Трябваше. — отвърна Коен. — Кога за последно си виждал мост с трол под него? Имаше ги с хиляди, когато бях момче. Сега има повече тролове в градовете, отколкото из планините. И повечето са затлъстели като пача. За какво се бихме във всичките тия войни? А сега… премини по моста.

Това беше самотен мост, прехвърлен над една плитка, бяла и коварна река в дълбоката долина. Подходящо място за въдене на…

Сива фигура се прехвърли през парапета и се приземи в разкрачена стойка пред коня. Фигурата размахваше сопа.

— Чудесно. — изръмжа тя.

— О… — започна конят.

Тролът премигна. Въпреки, че студеното и облачно зимно небе сериозно увеличаваше проводимостта на силиконовия тролски мозък, на трола му беше необходимо известно време, за да осъзнае, че седлото на коня е празно.

После премигна отново, тъй като усети как острия връх на един нож опира в задната част на шията му.

— Здрасти. — каза един глас до ухото му.

Тролът преглътна. Много внимателно.

— Виж — обади се той — това си е традиция, нали така? На мост като този, хората следва да очакват някой трол… Тъй де — добави той, когато нова мисъл го споходи — как стана така, че не те чух да ме издебваш в гръб?

— Защото много ме бива в тая работа. отговори старият човек.

— Така си е. — потвърди конят. — Издебнал е в гръб повече хора, отколкото вечери си изплашил ти през живота си.

Тролът рискува един страничен поглед.

— Леле мале! — прошепна той — Ама ти си Коен Варваринът, нали така?

— А ти как мислиш? — каза Коен.

— Така де — обади се конят — ако не беше омотал чували около коленете си, можеше да го познаеш по щракането.

На тролът му отне известно време да осмисли последното.

— Уха! — възкликна той — На моя мост! Да не повярваш!

— Какво? — запита Коен.

Тролът се измъкна от хватката му и започна да размахва ръце като побъркан.

— Всичко е наред! Всичко е наред! — разкрещя се той — Хвана ме! Хвана ме! Не възразявам! Само искам да извикам и семейството, става ли? Иначе никой няма да ми повярва. Коен Варваринът! На моя мост!

Огромният му каменен гръден кош се изпъчи.

— Скапаният ми шурей, дето все се перчи със скапания си дървен мост — жена ми все за него говори. Ха! Ще ми се да му видя физиономията… Олеле! Какво ли си си помислил за мене?

— Добър въпрос. — каза Коен.

Тролът захвърли сопата и сграбчи една от ръцете на Коен.

— Казвам се Слюда. — представи се той. — Не можеш да си представиш каква чест е това за мене.

Той се наведе над парапета.

— Берил! Качи се тук! И доведи и децата!

След това се обърна отново към Коен, а лицето му сияеше от щастие и гордост.

— Берил все повтаря, че трябва да се преместим, да си намерим нещо по-добро, но аз й казвам, че този мост се предава в рода ни от поколения насам, винаги е имало трол под Моста на Смъртта. Това е традиция.

Огромен женски трол, носещ две бебета, се изтътри по брега изпод моста, последван от опашка от малки тролчета. Те се подредиха зад баща си и се втренчиха в Коен като кукумявки.

— Това е Берил. — каза тролът. Жена му метна един кръвнишки поглед на Коен. — А това — избута напред едно навъсено свое дребно копие, сграбчило умален вариант на сопата му — е моето момче Сипей. Същински отломък от старата канара е. Той ще поеме моста, когато аз си отида, нали така, Сипей? Виж, момко, това е Коен Ваврваринът! К̀во ще кажеш за т̀ва, а? На нашия мост! При нас не минават само богати, тлъсти и стари търговци, като при чичо ти Пирит. — каза тролът, все още говорейки на сина си, но самодоволно подхилвайки се над него към жена си — При нас наминават и истински герои, както в добрите стари времена.

Жената на трола огледа Коен отгоре до долу.

— Богат ли е? — каза тя.

— Богатството няма нищо общо в случая. — отвърна й тролът.

— Смяташ ли да убиеш татко? — запита Сипей подозрително.

— Ама разбира се! — строго заяви Слюда — Това му е работата. А след това и мен ще ме възпяват в приказки и песни. Това е Коен Варваринът, все пак, не ти е някой некадърник с вила от селото! Той е известен герой и е дошъл чак до тук, за да ни види, така че проявявай уважение, ако обичаш!