Тери Пратчет - Мостът на трола

— Извинете ме за това, сър! — обърна се после към Коен — Тая днешна младеж! Знаете я каква е!

Конят започна да се кикоти.

— Ама вижте сега… — започна Коен.

— Помня как татко ми разправяше за тебе, когато бях още малко камъче. — продължи Слюда — „Той възсяда целия свят, като клос.“ — така казваше.

Настъпи тишина. Коен заобмисля какво точно е „клос“ и почувства вкаменяващия поглед на Берил да го фиксира.

— Той е само един дребен и стар човек — обади се тя. — Не ми изглежда много героично. Щом чак толкоз го бива, защо не е богат?

— Ама слушай… — започна Слюда.

— Това ли чакаме през цялото време? За това ли киснем под тоя протекъл мост? Чакаме хора, които никога не идват! Чакаме дребни стари хора с бинтовани крака! Трябваше да послушам майка си! Мислиш ли, че ще зарежа сина си да клечи под някой мост, да чака някакъв дребен стар човек да го убие? Това ли е соред тебе смисълът да си трол? Е — няма да стане!

— Но само…

— Ха! При Пирит не идват разни дребни стари хора! При него идват големи и дебели търговци! Той е Някой. Трябваше да тръгнеш с него, когато имаше тази възможност!

— По-скоро бих ял червеи!

— Червеи ли? Брей! Че от кога можем да си позволим да ядем червеи според тебе?!

— Може ли да обменим няколко думи насаме? — намеси се Коен.

Той закрачи към другия край на моста, полюлявайки меча си в ръка. Тролът се затътри след него.

Коен затършува за кесията си с тютюн. После погледна към трола и му я подаде.

— Цигара? — предложи той.

— Това нещо може да те убие. — отвърна тролът.

— Да. Ама не днеска.

— И не се застоява много в приказки с отвратителното ти приятелче. — изрева Берил от нейния край на моста — Днес трябва да ходиш до дъскорезницата. Знаеш, че Кварц те предупреди, че няма да те държи още дълго на тази работа, ако не я взимаш на сериозно.

Слюда се обърна към Коен с една тъжна и попресилена усмивка.

— Много е всеотдайна. — отбеляза той.

— И няма да катеря отново целия път от реката нагоре, за да ти напомням! — изрева Берил — Разкажи му за козлите, господин Голям Трол!

— Какви козли? — запита Коен.

— Не знам за какви козли става дума. Тя все така си говори за някакви козли. Аз не знам нищо за никакви козли. — той потрепери.

Те погледаха как Берил насмита младите тролове надолу по брега и в тъмнината под моста.

— Работата е там — започна Коен, когато най-сетне бяха сами — че аз всъщност не възнамерявах да те убивам.

Изражението на трола помръкна.

— Не възнамеряваше ли?

— Само да те метна през моста и да задигна де що съкровища ти се намират.

— Така ли?

Коен го потупа по гърба.

— Между другото — вметна той — обичам да срещам хора с хубави спомени. Това й трябва на тая земя. Хубави спомени.

Тролът се изпъна в стойка мирно.

— Аз се старая да давам най-доброто от себе си, сър! — каза той — Синът ми иска да отиде да работи в града. Винаги съм му казвал обаче, че под този мост е имало трол от петстотин години насам…

— Така че, ако дадеш вече съкровището, аз ще се вдигам да си ходя.

Лицето на трола се сгърчи във внезапна паника.

— Съкровище ли? Ама аз нямам никакво съкровище. — каза той.

— О, хайде де! Добре устроен мост като този?

— Да, но вече никой не минава по този път. Ти си първият, който наминава насам от месеци и това си е истината. Берил казва, че трябвало да тръгна с брат й, когато построиха новия път през неговия мост — тук той повиши гласа си — но, както винаги съм казвал, под този мост тук е имло трол…

— Ъхъ. — рече Коен.

— Проблемът е, че камъните продължават да падат. — продължи тролът — А няма да повярваш какви тарифи налагат тия зидари. Скапани джуджета. Не можеш да им имаш вяра. — той се приведе към Коен — Да ти кажа истината, трябва да работя по три дена в седмицата долу в дъскорезницата на шурея, само за да свържа двата края.

— Мислех, че и шуреят ти държи мост. — вметна Коен.

— Единият от тях, да. Само че жена ми има толкова братя, колкото бълхи има кучето. — уточни тролът. После се загледа мрачно в потока. — Единият от тях е търговец на дървен материал, долу в Кисела Вода, другият държи моста, а големият и дебел е търговец в Горчива Щука. Ти на това подходяща работа за трол ли му викаш?

— Е, поне единият от тях е в бизнеса с мостовете. — обади се Коен.

— Бизнеса с мостовете? Да седиш в будката по цял ден и да таксуваш хората с по един сребърник, за да преминат? През повечето време той даже не е там! Той плаща на едно джудже, за да събира парите. И той нарича себе си трол! Не можеш го отличи от човек, освен съвсем отблизо.