Тери Пратчет - Глинени крака

— Предполагам — подхвана любезно младежът под тавана, — че не бих намерил убедителни доводи, за да ви склоня да ме пуснете?

Още едно драконче си хапна въглен и блъвна огнено кълбо. Младежът се залюля трескаво, за да го избегне.

— Оставям на вас да се досетите — отвърна Ваймс.

— Като се замисля — промълви убиецът, — не беше особено благоразумно да избера маршрута през покрива.

— Вероятно — не отрече Ваймс.

Преди няколко седмици загуби цели часове, за да подрязва дъски и напречници и да пренарежда старателно керемиди.

— Трябваше да скоча от оградата и да се шмугна през храсталака.

— Не е невъзможно — вдигна рамене Ваймс. В храсталака пък бе заложил капан за мечки. Взе още няколко бучки от кофата.

— Предполагам, че не бихте пожелал да споделите кой ви нае?

— Уви, сър, не бих го сторил. Знаете какви са ни правилата.

Ваймс кимна мрачно и подхвърли:

— Миналата седмица се наложи да заведем сина на лейди Селачии при Патриция за малка раздумка. Ето един младеж, за когото е наложително да проумее, че „Не!“ не означава „О, да, на всяка цена!“.

— Няма да споря с вас, сър.

— После пък се случиха неприятностите с момчето на лорд Ръждьо. Не може ей така да прострелваш слугите, щом ти щукне, че неправилно са ти наредили ботушите. Голяма бъркотия настава. Ще трябва и той да различава ляво от дясно като всички нас. Както и криво от право.

— Разбирам, сър.

— Изглежда стигнахме до задънена улица — замисли се Ваймс.

— Така ми се струва, сър.

Ваймс замери с въгленче един бронзово-зелен дракон, който ловко хвана плячката между зъбите си. В сградата определено се сгорещяваше.

— Едно само не ми е ясно… Защо всички вие си опитвате късмета или тук, или в службата ми? Ами че аз доста обикалям насам-натам, нали? Можете да ме надупчите и на улицата, не съм ли прав?

— Моля?! Да заприличаме на най-обикновени бандити?!

Ваймс кимна отново. И в Гилдията на убийците имаха представа за чест, макар черна и разкривена.

— Та колко струвам сега?

— Двадесет хиляди, сър.

— А, трябва да вдигнете цената

— Съгласен съм.

Ваймс помисли, че ако този тип успее да се върне в Гилдията, точно това щеше да се случи. Поне собствения си живот убийците оценяваха доста скъпичко. — Тъй значи… — проточи той, оглеждайки съсредоточено запаления край на пурата си. — Гилдията прибира петдесет процента от цената. Остават някакви си десет хиляди долара.

Младежът обмисли думите му, пресегна се към колана си и неловко подхвърли натъпканата кесия към Ваймс, който я хвана и взе арбалета си.

— Струва ми се — започна делово, — че от това начално положение човек може и да стигне до вратата само с повърхностни изгаряния. Стига да е бърз. Вие как сте с пъргавината?

Не последва отговор.

— Разбира се, необходимо е и да бъде отчаян — умислено продължи Ваймс.

Закрепи арбалета на масичката за разпределяне на въглищата по порции, извади парче канап от джоба си, върза единия му край за пирон, а другия — за тетивата на оръжието. Отстъпи предпазливо встрани и освободи полека спусъка.

Тетивата помръдна едва забележимо.

Наблюдаващият го отгоре убиец май бе спрял да диша.

Ваймс засмука пурата, докато запаленият й край се превърна в миниатюрно подобие на ада, после я извади от устата си и я облегна така, че от нея да изгорят още два-три милиметра, преди да подпали изопнатия канап.

— Ще оставя вратата отключена. Поначало съм сговорчив човек. И ще следя кариерата ви с искрен интерес.

Подхвърли остатъка от въглените на дракончетата и излезе.

Май му предстоеше типичен Анкх-Морпоркски ден, изпълнен с оживление, а утрото едва започваше.

Тъкмо стигна до къщата и чу съскане, щракане, накрая трескав тропот на бягащи крака в посока към декоративното езерце. Усмихна се.

Уиликинс го чакаше с куртката му в ръце.

— Сър Самюъл, не забравяйте, че в единадесет часа трябва да отидете при негово превъзходителство.

— Да, да.

— А в десет трябва да се отбиете в Хералдическата палата. Сър, нейна светлост ви напомня това много настойчиво. Ще повторя думите й, сър: „Кажи му хич да не си измисля извинения този път.“

— Ох, добре, де!

— Освен това нейна светлост ви моли да се постараете да не изнервяте никого.

— Предай й, че ще се постарая.

— Сър, вашата носилка ви очаква пред портата.

Ваймс въздъхна.

— Благодаря ти. Впрочем в декоративното езерце има един човек. Извади го и му поднеси чаша чай, ако това не те затруднява. Според мен е момче със заложби.