Джеймс Клавел - Гай-джин (Част III)

Минаваше полунощ. Малкълм и Анжелик се целуваха страстно в коридора пред свързаните им покои. Цареше полумрак, светеха само няколко нощни лампи. Тя се опитваше да се сдържа, но той я привличаше все по-силно с всеки изминал ден. Топлината му я сгряваше повече отпреди — тази вечер неговото и нейното желание стана почти съкрушително.

— Je t’aime — прошепна момичето искрено.

— Je t’aime aussi, Анжел.

Тя отново го целуна изпитателно, после се отдръпна — сякаш от ръба на пропаст, и пак се вкопчи в него, докато си поеме дъх.

— Je t’aime, а приемът бе просто чудесен.

— Ти ми действаш като шампанско.

Тя го целуна по ухото, като го държеше в обятията си. Преди Токайдо щеше да й се наложи да се повдигне на пръсти. Анжелик не се сети за това, но той си го помисли.

— Толкова съжалявам, че трябва да спим поотделно.

— И аз. Но остава още малко — отвърна младежът. Неочаквано болката му се усили, но той я понесе стоически. — И тъй — погледна я, сякаш я поглъщаше с очи. — Наспи се добре, любов моя.

Още много пъти докоснаха устните си и си прошепваха „лека нощ“, а после Анжелик си отиде. Резето на вратата й се плъзна по жлебовете. Малкълм си взе бастуните и се завлече в своята стая — щастлив, тъжен, разтревожен и напълно спокоен едновременно. Вечерта протече блестящо, Анжелик остана доволна, гостите му се забавляваха, той бе сдържал разочарованието си от провала на плановете си и не трепна пред пощата, нито пък допусна Джейми да решава вместо него.

„Взех правилно решение — помисли си младежът, — макар че Дърк би постъпил по-добре. Голяма работа, никога няма да стана като него, но той е мъртъв, а аз съм жив. «Небесният» ми обеща да измисли разрешение за писмата й и за новия завой в моята джос.

— Сигурно има отговор, тай-пан — бе му казал «Небесния». — Уверен съм, че има. Все ще попадна на нещо, преди да замина за Хонконг. Имаш нужда от това доказателство, каквото и да се случи.“

Погледът му се плъзна към общата им врата, все още постоянно заключена нощем по взаимно съгласие.

„Няма да мисля за Анжелик, нито за резето, нито за това, че е сама. Нито пък как се провалих в опитите си за нашия брак. Обещах си го преди и ще удържа на думата си. За утре ще му мисля утре.“

На нощната масичка както обикновено имаше половин гарафа вино, малко плодове — личи 3 3 Сладни месести плодове от дървото Lilchi chiiu-isis. — Б.пр. и манго от Нагасаки, — английско сирене, студен чай, който той пиеше вместо вода, чаша и малко шишенце. Леглото бе приготвено, нощницата му лежеше на него. Вратата се отвори.

— Здравей, тай-пан.

Влезе Чен, главният му прислужник, с широка белозъба усмивка, която винаги му доставяше удоволствие. Чен се грижеше за него, откак Малкълм се помнеше, тъй както А Ток бе неговата бавачка; и двамата му бяха напълно предани, държаха се съвсем свойски и бяха вечно скарани помежду си. Чен бе тантурест и много силен, имаше разкошна плитка, а на лицето му вечно бе изписана усмивка, макар очите му невинаги да се усмихваха.

— Твоят гуляй бе достоен за императора Кун.

— Аййиая — кисело се отзова Малкълм — добре разбираше какво има предвид възрастният човек. — Дано великата крава да препикае всичките ти потомци. Върши си работата и запази мнението си за себе си. Не се дръж, като че ли си се родил под знака на Маймуната. — Това бе зодиакалният знак на мъдреците.

Привидната закачка на Чен съдържаше много значения, както повечето китайски изрази: император Кун, управлявал Китай преди около четири хилядолетия, бе прочут с три неща: с епикурейските си вкусове, с организирането на пищни пиршества и със своята „книга“.

В онези времена не съществували съвременните книги, а само свитъци. Императорът бе изписал цял свитък с най-подробен трактат, първото „креватно пособие“ в света, първоизточник на всички останали. Писанието се занимаваше със съвкуплението между мъжа и жената, с всички възможности и опасности, които то крие, обясняваше как да се подсили моментът на насладата, описваше поименно всякакви разнообразни пози до най-незначителните им подробности, разкриваше похвати, лекарства, техники — дълбоко и повърхностно проникване — и как да намериш съвършения си физически партньор в любенето. Покрай другите мъдрости свитъкът гласеше:

„… очевидно мъж, чийто Едноок монах има злочестината да е малък, не бива да се укрепява с Нефритовата порта така, сякаш тя е кобилешка.

Нека се знае веднъж завинаги, че боговете са разпоредили тези части, макар и да изглеждат еднакви, никога да не са едни и същи и да се отличават значително. С изключителна предпазливост избягвайте клопката на боговете — те са завещали на човека средствата и една потребност, толкова силна и постоянна — както стрелката на компаса търси Северната звезда, — че да вкуси Небесното още на земята (а мигът на Облаците и дъжда е точно такъв), и в същото време за свое собствено развлечение са поставили най-разнообразни препятствия е стремежа на мъжа към жената; някои от тези пречки могат да се избягнат, но повечето — не. Тъй като мъжът трябва да вкуси възможно най-много от Небесното, докато е на земята — а знае ли някой дали боговете наистина са богове, — дао 4 4 „Пътят“ — едно от основните понятия в китайската философия. — Б.пр. , «Пътят» към Великолепния пролом, следва да бъде изучен, изследван, преследван и оглеждан дори по-сериозно от превръщането на оловото в злато…“