Джеймс Клавел: Търговска къща (Част I)

— Значи фамилията Никлин са потомци на Тайлър Брок? Е, много скоро ще можем да ги изтрием от списъка. Добре, много добре. А те знаят ли, че са в черния списък на Дърк Струан?

— Мисля, че не.

— Още по-добре.

— Не съм съгласен! Мразиш младия Никлин, защото те победи. — Аластър Струан гневно насочи пръста си към Дънрос. — Време е да зарежеш автомобилните състезания. Остави всички тези планински изкачвания и Макао Гран При на полупрофесионалистите. Никлинови могат да отделят повече време за автомобилите си, защото те са животът им, а сега на теб ти предстоят други състезания, много по-важни.

— Макао е аматьорско състезание и тези копелета ме измамиха миналата година.

— Не можа да го докажеш — моторът ти се повреди. Много двигатели се повреждат, Йан. Това беше просто провидение!

— Някой беше бърникал в колата ми.

— Това също не бе доказано! За Бога, ти ли говориш за омраза? В някои случаи си също толкова глупав колкото беше и самият Дявол Струан!

— О?

— Да, и…

Филип Чен бързо се намеси, с желание да сложи край на ожесточението в стаята:

— Ако наистина е толкова важно, моля ви, нека аз се опитам да открия истината. Имам на разположение източници, до които и двамата нямате достъп. Моите китайски приятели ще знаят, трябва да знаят дали Том или младият Доналд Никлин са били замесени. Разбира се — добави той деликатно, — ако тай-панът иска да се състезава, това зависи само от него. Нали, Аластър?

Старецът овладя гнева си, макар че вратът му все още го издаваше:

— Да, да, прав си. И все пак, Йан, съветвам те да се откажеш. Ще ти създадат още повече главоболия, защото те ненавиждат също толкова силно.

— Има ли и други, които трябва да имам предвид в този списък?

След пауза, Струан каза:

— Не, не сега. — Той отвори втората бутилка и говорейки започна да налива. — Е, сега всичко е твое — и удоволствията и неприятностите. Щастлив съм, че ти предавам всичко. След като прегледаш съдържанието на сейфа ще знаеш най-хубавото и най-лошото. — Той им подаде по една чаша и отпи от своята. — Боже Господи, това е най-хубавото вино, произведено някога във Франция.

— Да — каза Филип Чен.

Според Дънрос „Дом Периньон“ бе с по-висока цена от тази, която заслужаваше, а освен това знаеше, че тази реколта, 54, не беше от най-добрите. Но замълча.

Струан отиде до барометъра. Показваше 979.2.

— Много лошо. Е, както и да е. Йан, при Клаудия Чен има една папка за теб, отнасяща се до важни неща, както и пълен списък на нашите акции заедно с имената на подставените ни лица. Ако имаш въпроси, ще трябва да ми ги зададеш преди вдругиден — имам билет за Лондон. Ти, разбира се, ще задържиш Клаудия.

— А нещо за нашата банка — „Виктория бенк ъф Хонконг енд Чайна“? — попита Дънрос, наслаждавайки се на въпроса. — Не знам какъв точно е нашият дял.

— Това винаги е знаел само тай-панът.

Дънрос се обърна към Филип Чен:

— Какъв е твоят дял, пряк или чрез подставени лица?

Компрадорът се поколеба шокиран.

— За в бъдеще аз ще определям вашия дял в пакет с нашия. — Дънрос се вгледа в очите на компрадора. — Искам да го знам още сега, а до утре на обед ще чакам официално писмено прехвърляне на правата за разпореждане с дяловете, за вечни времена на мен и на тай-пановете след мен, както и право на отказ, в случай че някой ден решиш да продаваш.

Тишината натежа.

— Йан — започна Филип Чен — тези дялове… — но решителността му се изпари пред волята на Дънрос. — Шест процента… малко повече от шест процента. Аз… всичко ще стане, както го желаеш.

— Няма да съжаляваш. — Дънрос прехвърли вниманието си върху Аластър Струан и сърцето на стареца за момент спря.

— Колко са нашите акции? Колко от тях са в подставени лица?

Аластър се поколеба.

— Това може да знае само тай-панът.

— Разбира се. Но ти трябва да имаш пълно доверие на нашия компрадор — каза Дънрос нагло на стареца, спомняйки си унижението да бъдеш мачкан от Аластър Струан. — Колко?

Струан каза:

— Петнадесет процента.

Дънрос зяпна, Филип Чен също. Искаше му се да изкрещи „Боже Господи, имаме петнадесет процента и Филип още шест, а на теб не ти е стигнал шибаният акъл да използваш това, което би могло да стане най-големият ни капитал, и да ни донесе огромни печалби, когато сме почти фалирали?“

Но вместо това се протегна и наля остатъка от виното в трите чаши, което му даде достатъчно време да се овладее.

— Добре — каза с равен безизразен глас. — Надявах се, че заедно ще се справим по-добре от всякога. — Той отпи. — Ще свикам Специалното събрание. Следващата седмица.