Джеймс Клавел: Търговска къща (Част I)

— Да, наистина.

— За семействата Ротуел и Том, за Йадигър и потомството му знаеш. Но Тъскър също е в списъка, въпреки че той не го знае. Джейсън Плъм, лорд Депфорд — Смит и най-вече Куилън Горнт.

— Не е възможно!

— Горнт е не само тай-пан на „Ротуел-Горнт“, нашият основен враг, но и таен потомък на Морган Брок — пряк, макар и незаконен. Той е последният от фамилията Брок.

— Но той винаги е твърдял, че неговият прадядо е Едуард Горнт, американският търговец в Китай.

— Той наистина е наследник на Едуард Горнт. Но всъщност Едуард е син на сър Морган Брок и Крисчън Горнт. Тя е била американка от Вирджиния. Естествено това се е пазело в тайна — обществото не е било по-благосклонно от днес. Когато през 1859 сър Морган е станал тай-пан от старата американска фирма „Ротуел и компания“ в Шанхай, а след това двамата направили всичко възможно, за да ни унищожат. И почти успели — със сигурност те са причината за смъртта на Кълъм Струан. Но след това Локлин и Хег Струан разорили сър Морган и съсипали „Брок и Синове“. Едуард Горнт не ни го е простил, няма да ни го простят и наследниците му — обзалагам се, че и те се заклеват пред своя основател.

— Той знае ли, че сме уведомени?

— Не знам. Но той е наш враг. Родословието му е в сейфа заедно с всички останали. Дядо ми го е открил съвсем случайно по време на Боксерското въстание през 99-а. Списъкът е интересен, Йан, много интересен. За теб има една специална личност. Шефът на…

Внезапен порив разтърси зданието. Една от антиките от слонова кост върху мраморната маса се катурна. Филип Чен нервно я изправи. И тримата се втренчиха в прозорците, наблюдавайки с ужас как отраженията им се извиват при всеки порив, огъващ огромните стъкла.

— Тайфун! — измърмори Филип, а потта изби по челото му.

Притаили дъх, те чакаха „Дяволския вятър“ да спре. Тези внезапни вихрушки връхлитаха безразборно от всички страни, а скоростта им понякога достигаше сто и петдесет възела. След тях цареше винаги опустошение.

Пристъпът отмина. Дънрос се приближи до барометъра, погледна го и го почука. 980.3.

— Продължава да пада — каза той.

— Господи!

Йан хвърли един поглед към прозорците. Дъждът вече биеше почти хоризонтално.

— „Ластинг Клауд“ би трябвало да пристигне утре вечер.

— Да, но при това положение сигурно ще се понесе някъде към Филипините. Капитан Мофат е прекалено опитен, за да падне в капана — отвърна Струан.

— Не съм убеден. Капитан Мофат обича да спазва графика. Този тайфун не фигурира в него. Ти… той трябваше да получи заповед. — Дънрос отпи замислено. — Дано „Ластинг Клауд“ да не попадне в капана.

Филип Чен усети надигащата се ярост.

— Защо?

— На борда се намира новият ни компютър и самолетни двигатели на стойност два милиона лири. Незастраховани — поне двигателите. — Дънрос хвърли бегъл поглед на Аластър Струан.

Защитавайки се, старецът отвърна:

— Ако не бяхме приели, щяхме да изпуснем договора. Двигателите пътуват за Кантон. Знаеш, че не можем да ги застраховаме, Филип, при положение че са за комунистически Китай.

После добави с раздразнение:

— Те са… те са южноамериканска собственост, а от Южна Америка за Китай няма никакви експортни ограничения. Въпреки това никой не иска да ги застрахова.

След кратка пауза Филип Чен каза:

— Мислех, че новият компютър ще пристигне през март.

— Така трябваше, но аз успях да изтегля поръчката — каза Аластър.

— Кой пренася документацията за двигателите? — попита Филип Чен.

— Ние.

— Но това е много рисковано. — Филип Чен бе много неспокоен. — Не си ли на същото мнение, Йан?

Дънрос не отговори.

— Ако не бяхме се съгласили, щяхме да изпуснем сделката — каза Аластър Струан. — Чрез нея ще удвоим парите си, Филип, а те са ни необходими. Но, което е по-важно, китайците имат нужда от тези двигатели — показаха го повече от ясно, когато бях миналият месец в Кантон. А ние имаме нужда от Китай — показаха ми и това.

— Да, но дванадесет милиона на един кораб… това е огромен риск — настояваше Филип Чен.

Дънрос каза:

— Всичко, което можем да направим, за да отнемем съветски пазари, е в наша полза. Освен това сме изправени пред свършен факт. Аластър, ти каза, че в списъка фигурира един човек, за когото трябва да знам? Шефът на…?

— „Марлбъроу мотърс“.

— А — рече Дънрос и внезапно на лицето му се изписа зловещо задоволство. — Ненавиждам тези педерасти от години. И бащата, и сина.

— Знам.