Джеймс Клавел: Търговска къща (Част I)

Дънрос го разгледа внимателно. Внезапен порив на вятъра блъсна прозорците.

— Отвратителна нощ — каза той.

По-възрастният мъж го погледна с омраза. Тишината натежа. После старият часовник звънна с осем камбанки — полунощ.

На вратата се почука.

— Влез — каза Аластър Струан с облекчение. Беше щастлив, че най-после ще могат да започнат.

Дим Чу, личният прислужник на тай-пана, отвори вратата, отстъпи встрани, за да направи път на Филип Чен, компрадор на фамилията Струан и я затвори след него.

— А, Филип, точен си както винаги — каза Аластър Струан, опитвайки се да бъде сърдечен. — Шампанско?

— Благодаря, тай-пан. Да, благодаря. Добър вечер, Йан Струан Дънрос — рече Филип Чен на по-младия мъж с необичайна официалност на много изискан британски английски. Той бе евроазиатец, към седемдесет, сух, повече китаец, отколкото европеец, много хубав мъж със сива коса и изпъкнали скули, светла кожа и тъмни, много тъмни китайски очи.

— Ужасна нощ, нали?

— Да, наистина, чичо Чен — отвърна Дънрос, употребявайки учтивата китайска форма за обръщение към Филип, когото харесваше и уважаваше точно толкова, колкото презираше братовчед си Аластър.

— Казват, че този тайфун щял да бъде особено страшен. — Аластър Струан наливаше шампанското в прекрасни чаши. Подаде чаша първо на Филип Чен, а после на Дънрос.

— Наздраве!

Отпиха. Прозорците отново потрепериха под напора на бурята.

— Радвам се, че сега не съм на някой кораб — каза замислено Аластър Струан. — И така, Филип, ето те отново тук.

— Да, тай-пан. За мен е чест. Да, голяма чест.

Той усети яростната нетърпимост между двамата мъже, но не й обърна внимание. „Яростта е нещо нормално — помисли си той, — когато един тай-пан на «Ноубъл хаус» предава властта.“

Аластър Струан отпи отново, наслаждавайки се на виното. Най-после рече:

— Йан, нашият обичай изисква при предаването на властта от тай-пан на тай-пан да присъства свидетел. И това е винаги и единствено нашият компрадор. Филип, за кой път ти се случва?

— Бил съм свидетел четири пъти, тай-пан.

— Филип познава почти всички ни. Знае прекалено много от нашите тайни. А, стари приятелю?

Филип Чен само се усмихна.

— Довери му се, Йан. Съветите му са мъдри. Можеш да му се довериш.

„Доколкото изобщо един тай-пан може да се довери някому“ — си помисли мрачно Дънрос. Аластър Струан остави чашата си.

— Първо: Йан Струан Дънрос, питам те официално, искаш ли да бъдеш тай-пан на „Струан“?

— Да, сър.

— Заклеваш ли се в Бога, че ще запазиш в тайна всички тези процедури и няма да издадеш нищо на никого, освен на твоя приемник?

— Да, сър.

— Кажи клетвата.

— Заклевам се в Бога, че ще запазя в тайна всички тези процедури и няма да ги издам на никого, освен на моя приемник.

— Ето — тай-панът му подаде пожълтял от времето пергамент, — прочети го на глас.

Дънрос го взе. Текстът приличаше на паяжина, но бе много четлив. Погледна датата — 30-и август, 1841. — Вълнението му нарасна.

— Дърк Струан ли е писал това?

— Да. По-голямата част, а останалото е добавено от сина му, Кълъм Струан. Естествено разполагаме и с фотокопие, в случай, че това се повреди. Прочети го!

Моето завещание ще се отнася до всеки тай-пан, приемащ моята власт. Преди да приеме поста, той ще го прочете на глас и в присъствието на свидетели ще се закълне пред Бога в това, което съм написал аз, Дърк Струан — основател на „Струан“. Ще го приеме и ще го пази в пълна тайна. Изисквам това, за да осигуря истинска приемственост и предвид на трудностите, които през идните години ще се изпречат на пътя на моите последователи, заради кръвта, която съм пролял, заради моите длъжници и заради капризите на китайската земя, с която сме дълбоко свързани, а те са без съмнение неповторими. Ето моето Завещание:

Първо: Винаги ще има само по един тай-пан, притежаващ пълната и абсолютната власт над компанията. Властта да наема или освобождава всички останали, властта, над всички наши капитани, кораби и компании, където и да се намират. Тай-панът е винаги сам, което е неговата радост и болка. Всички да зачитат личния му живот и да го пазят. Всяка негова заповед да бъде изпълнявана и в компанията да не се създава никакъв комитет, управително тяло или съвет, който да ограничава абсолютната му власт.

Второ: Щом тай-панът стъпи, на който и да е от нашите кораби, той поема управлението му от капитана и всички негови бойни или навигационни заповеди са закон. Всеки капитан, който встъпва в длъжност на наш кораб, да положи клетва пред Бога в този смисъл.