Джеймс Джойс - Дъблинчани. Портрет на художника като млад

Джеймс I Стюарт напълно заслужава това прозвище с колебливата си и противоречива политика и покварата на дворцовите нрави през време на владичеството му.

Корнелий а Лапид (1567–1637) твърди това в обширния си „Коментар на Библията“.

Мат., 19, 14.

Според Милтън — Грях, съпруга и дъщеря на сатаната.

Опера от Вагнер. Намек, че Стивън предстои да извърши нещо героично.

Семейството на Джойс е било многолюдно. Според Станислас Джойс децата са били седемнадесет, от които осем умират; според първия биограф на Джойс, X. Горман, Мери Джойс ражда шестнадесет или седемнадесет деца, от които пет умират невръстни.

Този портрет точно съответства на бащата на писателя.

На сватбата в Кана Исус пита майка си: „Какво имаш ти с мене, жено?“ (Йоан, 2, 4); в Марк., 3, 33, когато му съобщават, че вън са майка му и братята му, Исус отговаря: „Коя е майка ми…“ Стивън настойчиво се идентифицира с Христос.

Наказателното законодателство е прокарано от Уилям Орански и протестантския парламент в Дъблин в края на XVH в. То става причина цветът на нацията да емигрира: на католиците е забранено да носят оръжие, да проповядват публично, да бъдат на служба в съдопроизводството.

Жената пее (лат.).

И ти беше с Исуса Галилееца (лат.).

Видението показва, че Стивън отново се идентифицира с Христос. Думите на жената „И ти беше с Исуса Галилееца“ са отправени към Петър непосредствено след залавянето на Исус. Символично Кранли (тук Петър) е първият, който се отрича от Стивън (Христос) — „тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене“ (Мат., 26, 34).

Испанският йезуит Хуан Мария от Талавера (1536–1623) подробно разглежда въпроси от тоя род в трактата си „За краля и кралския институт“.

Марк, 1,6.

Стивън смесва Йоан Кръстител с Йоан Евангелист.

Мат., 8, 22.

Beata Virgo Maria — св. Дева Мария.

Ориз по бергамски.

Паркът носи името „Св. Стефан“.

„Войниците пък, като разпнаха Исуса, взеха дрехите му (и ги разделиха на четири дяла, по един дял на всеки войник) и хитона“ (Йоан, 19, 23).

От стихотворението „Уилям Бонд“ в превод на Спас Николов. Момчето е болно от любов.

Стивън парафразира Хамлетовото „Уви, бедни Йорик“.

Вж. коментара към „В деня на бръшляновия лист“. „О, Уили, как ни липсваш, мили“ е песен от американския композитор Стивън Фостър, няма нищо общо с Гладстон.

Шекспир, „Антоний и Клеопатра“, II, 7.

Евангелски образ, вж. напр. Мат, 5, 15.

Тара е древната столица на Ирландия. Стивън иска да каже, че човек трябва да напусне Ирландия, за да я намери. В отговор на въпроса ще се върне ли в Дъблин Джойс е казвал: „Нима някога съм го напускал?“

Майкъл Робартес е една от „маските“ на У. Б. Йейтс, тип на творец.

Фикционално име. Историята иронично намеква за дейността на Галската лига.

Намек за борбата на Яков с Бога: „И остана Яков сам. И с него се бори Някой до зори“ (Бит., 32, 24). Образът на стареца събира за Стивън Ирландия, семейство, религия.

Обръщението е към Дедал. Романът започва и завършва с него: художника .