Джеймс Джойс - Дъблинчани. Портрет на художника като млад

От притчата за неверния пристойник (Лук., 16, 2).

Знаменитата проповед за Четирите сетни неща не е напълно оригинална. Джойс използва няколко сходни трактата от XVII и XVIII в., които възхождат към „Духовните упражнения“ на Лойола. Сравнението на текстовете показва, че той плътно се придържа към традиционната схема, образност и библейски цитати, но внася несравнимо по-голяма въздействена сила, прави ги по-непосредствени и ги нагажда към юношеското възприятие на слушателите. Проповедта изпълнява своето предназначение — довежда Стивън до състояние на ужас и разкаяние, но, от друга страна, с гротескните преувеличения, опита за „научна“ (всъщност типично схоластична ) систематизация на адските мъки и с грешките на свещеника тя е блестящ пример за Джойсовата стилова мимикрия и пародийно майсторство. Прави впечатление също така, че отец Арнал обещава да говори върху четири сетни неща, но не стига до небето…

Мат., 16, 26.

Пасажът е моделиран по Апокалипсиса (Откр., 6, 12 — 14).

Мат., 25,41.

Мат., 23, 27.

Мат, 24, 44.

1 Кор., 15, 55. Предходният пасаж е дълбоко ироничен. Джоузеф Адисън (1672–1719) е виден английски писател, есеист и драматург, но свещеникът „забравя“, че Адисън е бил и ласкател на Уилям Орански, завършил колонизацията на Ирландия и затвърдил господството на протестантизма. По негово време бива прокарано специално законодателство срещу католиците. Ироничен е и цитатът, защото проповедникът цитира не Писанията, а английския поет Поуп.

Цитат по Нюман, вж. бел. 3.

Ема Клиъри, вж. бел. 5 към гл. II.

Анселм Кентърберийски (1033–1109) — богослов, виден представител на схоластиката.

Едно от названията на Ада в Евангелието (Мат., 22, 13).

Историята за трите отрока, хвърлени в горящата пещ от Навуходоносор, защото отказали да се поклонят на златния истукан, е разказана в неканоническата част от Книга на пророка Даниил, гл. 3.

Изход, 10, 21 — 2.

Св. Бонавентура (1221–1274) — богослов и кардинал, един от най-видните представители на късната схоластика.

Св. Катерина Сиенска е монахиня от XIV в., прочута с мистичните си видения. Трудовете й са писани под диктовка, защото самата тя не знаела да пише.

„Тялото ви е храм на Духа Светаго“ — 1 Кор., 6, 19.

Лойола завършва своите „Духовни упражнения“ в 1548 г.

Предназначението им е да насочват християнина към размисъл над греха, божествената справедливост и Страшния съд. Трактатът стои в началото на дълга традиция (вж. бел. 15). Методът на Лойола — compos itioloci — се заключава в това, че човек се поставя пред бога, като извиква в съзнанието си материални вещи, свързани с Христос — дървото на кръста, мириса на кръвта и потта му и пр. Оттук идва поразителната (често комична) материалност на Ада в проповедта на отец Арнал.

Деянието на разкаяние е покайна молитва. Джойс дава своя версия.

Решението на Блудния син (Лук., 15, 18 — 19).

Цитат по Нюман, вж. бел. 3.

Джойс/Стивън не се изповядва в капелата на колежа — преголямо би било унижението да падне на колене именно пред отец Арнал (учителя по латински от гл. I).

Мат., 11, 30.

В по-ново време епитимията, налагана след изповед, обикновено се свежда до прочитането на определен брой молитви. Това определя началото на следващата глава.

Тялото на нашия Господ (лат.).

В живот вечен. Амин (лат.).

Покайните подвизи на Стивън, разказани в първата част на гл. IV, отново подемат темата за „духовното счетоводство“ от разказа „Благодат“, но вече с много по-сгъстени краски. Те са моделирани по наръчника на братството, където индулгенциите са подробно обяснени и към всяка молитва или молитвен възглас е означен точният брой дни, които те изкупват за душите в Чистилището.

Броеницата е разделена на три части, всяка от които съответства на определен брой молитви.

Гръцкото и латинското име на св. Дух.

„Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците“ (Мат., 12, 31). Католическото богословие не е съвсем.наясно по същността на тоя грях, предполага се, че това е отчаянието, окончателната и безвъзвратна загуба на надежда, че човек ще се домогне до състояние на благодат. Ср. бел. 14 към гл. II. Мисълта отдавна вълнува Стивън.