Робер Мерл - Малвил

За „интелигентността“ на Миет също не споделям мнението на Еманюел. Миет е недоносче, няма е по рождение, а то ще рече, че има увреждане в мозъка, което е попречило развитието на говора и като последица е обеднило представата й за света. Не твърдя, че Миет е идиот, нито дори слаборазвита, тъй като Еманюел би се възползувал от това, за да изброи всички случаи, когато Миет е дала доказателства за изтънченост в човешките отношения. Но оттук да вземеш да твърдиш, че Миет била „много интелигентна“, както много пъти ми е казвал Еманюел (още един пример за сексуално надценяване), има една стъпка, която, що се отнася до мен, аз няма да направя. Колкото и да е изтънчена, Миет е доста простовата. Подобно на децата тя възприема действителността само наполовина. Останалото е мечта и без никаква връзка с фактите.

Ще помислят, че не обичам Миет. Напротив, много я ценя. Тя е великодушна, изтъкана от доброта; в нея няма и капчица егоизъм. Ако вярвах на онези опасни глупости, щях да кажа, че обвивката й е на светица, само че добротата й се проявява в област, която обикновено не е областта на светиците.

На другия ден след съвещанието, на което Еманюел остана малцинство по предложението за многомъжество в Малвил, настъпи някакво напрежение, защото се питахме кой „мъж“ (Мейсоние) или кой „партньор“ (Еманюел) ще си избере Миет. До такава степен, че както така добре го е забелязал Еманюел, никой от нас не смееше да я погледне от страх да не излезе, че иска да засенчи другите. Каква разлика от погледите, с които без срам я обсипвахме предната вечер!

Не мога да кажа какво си е помислила Миет за внезапната ни резервираност. Защото очите й са като на дете — „прозрачни и бездънни“ (цитирам Еманюел, само че той казва това в следващата глава). Трябва обаче да отбележа, че при второто ни пренасяне на нещата от Блатото големият Пейсу, по-откровен от всички нас, забеляза с примирение, че очевидно „тя“ ще избере Еманюел. Това бе казано пред Колен, Мейсоние и мен, докато новите бяха заети с опаковане на вещите от къщата на троглодитите. Но без тъга ние и тримата се съгласихме, че това наистина е очевидно.

Настъпи вечерта. Четенето на Библията след вечеря продължи с още трима ревностни слушатели, но боя се — без особено внимание от страна на другарите. Еманюел стоеше облегнат ту на едната, ту на другата страна на камината, а Миет бе седнала по средата на полукръга; лицето и тялото й бяха осветени и зачервени от танцуващите в огнището пламъци. Спомням си тази вечер, моето очакване — нашето очакване би трябвало да кажа — и колко много ме дразнеше провлеченият глас на Еманюел, при това с така топъл и с хубав тембър. Не зная дали бе от умората през деня, от изнервеността поради несигурността или защото сумракът също участвуваше в това, но резервираността, която си бяхме наложили през деня, бе изчезнала. Очите на всички бяха приковани в Миет, разгънала всичките си очертания без ни най-малко стеснение, заслушана в четенето. Обаче тя не се преструваше, че не вижда погледите ни. От време на време очите й се срещаха с нашите и тогава тя ни се усмихваше. Така тя се усмихна безпристрастно на всеки един от нас — Еманюел каза вече за усмивката й; вярно е, че е много привлекателна, макар и една и съща за всички.

В края на седенкуването ни Миет стана и най-естествено улови Пейсу за ръката и тръгна с него.

Мисля, че Пейсу бе много доволен, че има толкова слаба светлина в голямата зала, тъй като въглените бяха вече покрити с пепел. Той бе щастлив още повече, че е с гръб към нас и така скрива лицето си. А ние, ние стояхме съсипани и мълчаливи пред огнището, докато старата Мену палеше кандилата ни, като мърмореше обидни коментари за „останалите на сухо“.

Изненадите ни не бяха свършили. На следната вечер Миет избра Колен. На по-другата — мен. На четвъртата вечер — Мейсоние. На петата — Жаке. На шестата тя отново избра Пейсу. И тя продължи така в посочения вече ред, без нито веднаж да избере Еманюел.

Никой нямаше желание да се смее и все пак положението беше на ръба на комедията. Смехотворното ни засягаше всички. Радетелят на многомъжеството бе изключен от практиката. А строгите привърженици на едноженството приемаха без срам подялбата.

По една точка няма загадка: Миет постъпва непринудено, без да знае нищо за нашите спорове и без да се съветва с никого. Тя се отдаде на всички ни, защото всички силно я желаехме, а тя бе с добро сърце. От любовта не й ставаше нито по-топло, нито по-студено. Което никак не бе чудно, като се има пред вид по какъв начин тя бе посветена в нея.