Робер Мерл - Малвил

— Господин Конт — заговорва ме тя с плътен и изразителен глас, — позволете ми да се представя: Жюдит Медар, преподавателка по математика, неомъжена. Казвам „неомъжена“, а не стара мома, за да предотвратя някои неудобни положения.

Намирам, че началото е забавно и тъй като в говора й няма и сянка от тукашния акцент, питам я от Ла Рок ли е.

— От Нормандия — отговаря тя и ме хваща под ръка, която здраво притиска. — А живея в Париж. По-скоро, живеех в Париж, когато го имаше. Имам къща в Ла Рок и това стана причина да оцелея.

Нов натиск по ръката ми. Правя лекичко движение да се освободя от тази жена-викинг, но бих се заклел, че без да се усети, тя затяга още повече пръстите си по моите мускули.

— Което стана причина да оцелея — продължава тя — и да се запозная с една твърде интересна теократична диктатура.

Ето една жена, която не се оставя да бъде тероризирана от доносчиците на Фабрьолатр. При това един от тия тиквеници се влачи на по-малко от петстотин метра от нас, но нашата жена-викинг не го и поглежда.

— Забележете — продължава тя със силния си и добре артикулиращ глас, — аз съм католичка (трето натискане по ръката ми). Но не съм виждала досега подобен духовник. А какво да кажем за пасивността на нашите съграждани? Те приемат всичко! Ще речеш, че са им отнели мъжките атрибути!

Затова пък от тези атрибути тя сигурно е получила известен дял въпреки пола си. Ето я каква е: дръзко опънала панталони, с квадратни челюсти, които стърчат над високата яка на полото й, и със святкащи сини очи. На висок глас тя хвърля предизвикателства към властта по главната улица на Ла Рок.

— С изключение на един — казва тя — Марсел. Виж той, да, той е истински мъж!

Дали и на Марсел така опипва мускула на ръката? Би могла. Би имало и какво. И след шестдесет години Марсел е все още само мускули и има жени — не само неженените, — на които им харесва да се докосват до тях.

— Господин Конт — продължава тя с ораторския си глас, — казвам ви „браво“. Браво за незабавното разпределение на провизиите (натиск по ръката), единствена възможност за нас да получим дела си. И браво също така, задето излязохте насреща на тукашния есесовец (ново притискане). Не бях станала още, иначе щях да ви подкрепя.

Тя се навежда изведнаж към мене. Казвам „навежда се“, защото имам чувството, че ме надвишава с цели четири-пет сантиметра. Казва на ухото ми:

— Ако някой ден опитате нещо срещу този жалък тип, господин Конт, аз ще ви помогна.

Тя казва „ще ви помогна“ тихо, но много енергично. Като забелязва, че Фабрьолатр е почти зад гърба й, пуска ръката ми, обръща се грубо и го блъска по рамото, от което дългунестата свещ се олюлява.

— Въздух! Въздух! — казва Жюдит силно с широко движение на ръцете. — По дяволите! В Ла Рок има много място!

Извинете, госпожо — казва Фабрьолатр едва чуто.

Тя дори не го поглежда. Подава ми широката си ръка, която аз стискам, после си тръгвам с болежки в рамото. Доволен съм, че открих тази съюзница.

Слизам надолу чак до каруцата. Товаренето се извършва много бързо и е вече към края си. Краа, който бе отишъл да кълве трохи чак под краката на Лануай, се разхожда с мъдро изражение по широкия гръб на Малабар. Като доближавам, той изграква любезно, кацва на рамото ми и започва да ме закача. Тома, зачервен, напрегнат и с неспокойни очи, отправени непрекъснато към обущарницата, ме повиква настрана и ме пита:

— Какво става? Защо Кати ни напусна?

Между другото възхищавам се от това „ни“.

— Евелин има криза от астма и Кати е при нея.

— Толкова ли е необходимо?

— Разбира се, че е необходимо! — казвам аз възмутено. — Една такава криза е нещо много болезнено! Необходима е помощ.

Той навежда засрамено очи, после, като ги вдига изведнаж, сякаш в някакъв порив, ми казва с безизразен глас:

— Кажи, би ли имало според тебе някакво неудобство в това Кати да дойде да живее в Малвил при сестра си и баба си?

Гледам го. „При сестра си и баба си“ ми се струва още по-симпатично от „ни“.

— Би имало едно много голямо неудобство — отговарям му сериозно.

— Какво?

— Това, че Фюлбер забранява всякакво емигриране от Ла Рок и би се противопоставил на заминаването й. Ще трябва да я отвлечем.

— И тогава? — пита той с трепет в гласа.

— Как „и тогава“? Ти искаш да рискуваме едно скъсване с Фюлбер заради някакво момиче?

— Няма да стигнем чак дотам.

— О, как не! Представи си, Фюлбер й е хвърлил око на малката. Поискал от нея да отиде да работи в замъка.