Тери Пратчет - Грима и Доркас

III. Ала рекоха други: И Случайното Съвпадение, и То е Знак.

Масклин открай време не беше наясно по въпроса за Арнолд Брос (създаден в 1905). Като си помислиш, Магазинът наистина беше голяма работа, дума да няма — с ония ми ти движещи се стълбища и тъй нататък, пък и ако не бе го създал Арнолд Брос (в 1905) — то кой тогава? В края на краищата, освен човеците нямаше кой друг да е. Не че мислеше човеците за толкова тъпи, колкото ги смятаха другите номи. Може и да бяха големи и бавни, ала притежаваха някакъв особен вид инат. Със сигурност можеха да се обучат да вършат разни прости неща.

От друга страна, светът се простираше навред и бе пълен с какви ли не сложни работи. Май че множко би му дошло на Арнолд Брос да ги създаде всичките.

И тъй, Масклин бе решил да не решава нищо по този въпрос, с надеждата, че ако този Арнолд Брос наистина съществува и разбере същото и за Масклин, няма да е кой знае колко против.

Мъчното на това да поддържаш въпроса открит, естествено, беше, че хората постоянно ти висяха на главата и се опитваха да напъхат вътре това или онова.

Разпънаха внимателно падналия от небето избелял вестник на пода в една от съборетините.

Целият беше в думи. Повечето от тях разбираше дори и Масклин, но даже и на Грима се наложи да си признае, че не се сеща какво могат да означават, нанизани една след друга. Например, ДАСКАЛИ РАЗПЕРТУШИНВАТ ШОКИРАЩИ ИЗСЛЕДВАНИЯ си беше пълна мистерия. Както и БУНТАРЯТ СРЕЩУ ДАНЪКА НА ГЛАВА БУДИ СВИРЕП ГНЯВ. Да не говорим за ИГРАЙТЕ СУПЕРБИНГО ВЪВ ВЕЧЕРНА ПОЩА. Но тия загадки можеха и да почакат.

Онова, в което се бяха втренчили всички погледи, беше малка групичка думи — на големина горе-долу колкото ном — под заглавие ЛИЧНОСТИ.

— Това ще рече „човеци“ — обади се Грима.

— Тъй ли? — попита Масклин.

— А отдолу пише ето какво: „Милионерът-плейбой Ричард Арнолд, който непрекъснато кръстосва земното кълбо, следващата седмица отлита за слънчева Флорида, за да наблюдава изстрелването на «Арнсат 1», първия комуни… — тя се поколеба, — комуникационен спъ… спътник, построен от «Арнко Интър… нашънъл». Този скок в бъдещето е осъществен само месеци след пожа… пожара в… — По гърба на номите, които досега следяха думите с нея, полазиха тръпки, — в «Арнолд Брос», универмага в Блекбъри, първия от тяхната верига магазини и основа на мулти… милионерската търговска компания. Той е бил основан от Олдърман Франк У. Арнолд и брат му Артър. Неговият в-в-внук Ричард (39), който ще…“ — Гласът й стихна до шепот.

— Внук Ричард (39) — повтори Гърдър. Лицето му тържествуващо грейна. — Какво ще кажете за това, а?

— Какво значи „кръстосва земното кълбо“? — запита Масклин.

— Ами „кълбо“ ще рече топка, а пък щом е земно, от глина ще да е. Пък кръстосването значи, че обикаля по него. Та значи, той ходи по топка от пръст. По земно кълбо.

— Това е знак от Арнолд Брос — натъртено рече Гърдър. — Той ни прати знак.

— Знак, предназначен, хм, за нас! — обади се Низодемус току зад гърба на Гърдър и простря ръце нагоре. — Я гледай, чак от…

— Да, да, Низодемус — смуши го Гърдър. — Тихо, ако обичаш. А така, добро момче. — Той погледна смутено Масклин.

— Тая работа нещо не ми се види читава. Тая с обикалянето де. Ами че нали ще падне. Щом за топка става въпрос, ще се търкулне от нея, ви казвам — обясни Масклин.

Те отново се вторачиха в Картинката. Беше направена от малки точици. Представляваше усмихнато лице. Със зъби и брада.

— Много ясно — с доста по-уверен глас се обади Гърдър. — Арнолд Брос е изпратил Внука (39), за да… да…

— Ами какви са тия двамата, дето били създали Магазина — почуди се Масклин. — Хич не го разбирам това. Нали беше Арнолд Брос?

— Ами излиза, че са го създали тия двамата — замисли се Гърдър. — Че то си е логично. Голям Магазин си беше. — Изглеждаше напрегнат.

— Добре — рече Доркас. — Я сега да видим докъде я докарахме. Съобщението беше, че, нали така, Внукът (39) бил във Флорида където и да се намира това…

— Щял да бъде във Флорида — вметна Грима.

— Това е вид боядисан сок — намеси се някакъв ном. — Знам го, щото веднъж ходихме до мочурището, та там имаше една такава вехта кутия, на която пишеше „Флорида. Портокалов сок“. Сам го прочетох! — добави гордо той.

— Та значи, ще се плацика в тоя ми ти портокалов сок, това ми го обясняват тука, а? — усъмни се Доркас. — Освен това ходи по топки и отлита, макар че туй последното не ми е ясно как го прави, освен ако не може да хвърчи. И очевидно всичкото туй му харесва.