Тери Пратчет - Грима и Доркас

Не блесна никаква светлинка. Нямаше и да блесне, докато не го доближиш до жиците, по които тече ток — тогава цялото светваше и почваше да приказва. В Кариерата се намираше по някоя и друга жица, а Доркас бе успял да ги вкара в работа. Обаче Масклин не бе водил Нещото при тях. Захванеше ли да приказва, коравата черна кутийка винаги успяваше някак си да го разстрои.

Ала беше съвсем сигурен, че ще го чуе.

— Миналата седмица старият Торит умря — обади се той най-накрая. — Стъжни ни се, ама, в края на краищата, той си беше много стар, така де, и просто ей тъй си умря — искам да кажа, нищо не го е захапало преди това, нито пък го е прегазило или нещо такова.

Малкото Масклиново племе някога живееше край насипа на една магистрала, пълна с едни такива неща, дето много налитаха на пресни номи. Мисълта, че можеш да умреш, просто защото вече няма как да продължиш с живеенето, беше нова за тях.

— Та, погребахме го край една нива с картофи, по-дълбочко, че да не го стига плугът. Номите от Магазина още не са схванали защо го закопахме, мисля си. Смятат, че сега ще поникне или нещо такова. Май че се бъркат с онова, дето става със семената. Много ясно, че не знаят как растат разните му там растения. Щото са живели все в Магазина, нали разбираш. Съвсем ново е за тях. Все се оплакват, че ядели неща, дето растат от земята: според тях не било нормално тъй, неестествено било. И си мислят, че дъждът се излива от някакви пръскалки. Според мен те си мислят, че целият свят е чисто и просто един по-голям Магазин. Хм!

Той се втренчи за миг в черното, крайно неотзивчиво кубче и си размърда мозъка — какво ли друго да каже?

— Абе, както и да е, ама туй ще рече, че най-старият ном е баба Моркий — продължи той най-после. — А пък туй на свой ред ще рече, че й се полага място в Съвета, нищо, че е жена. Абат Гърдър се опъна, ама ние му рекохме: „Ами хубаво, кажи й го ти тогава“, и той нещо не щя, та тъй, значи, тя влезе в Съвета. Хм!

Вторачи се в ноктите си. Начинът, по който Нещото го слушаше, хич не беше окуражителен.

— И всички се притесняват за зимата. Хм! Ама сме натрупали сума ти картофи, пък и то тука долу е доста топличко. И да ти кажа, големи идиотщини им се въртят в главите на тия. Разправят, че едно време в Магазина, като дойдел Коледният Панаир, се домъквал някакъв дядка с бяла бррр… брадва… и май ще да е колел наред…, та, уф, такова, само се надявам да не ни е проследил дотука. Ами, това е. Хм!

Почеса се по ухото.

— Абе, всичко си върви както му е ред. Хм!

Наведе се по-близо.

— Което знаеш ли какво означава? Ако смяташ, че всичко си върви както му е ред, то някъде нещо е тръгнало съвсем накриво, ама ти още не си го разбрал. Тъй си е, ти казвам. Хм!

Черното кубче кой знае как успя да придобие състрадателен вид.

— И всеки разправя, че прекалено съм се бил притеснявал. Не мисля, че изобщо е възможно да се притесняваш прекалено . Хм!

Пак се замисли.

— Май засега това са всичките новини — рече той, вдигна Нещото и отново го напъха в дупката.

Почуди се дали пък да не му каже за караницата с Грима, ама то това си беше, такова… тяхна си лична работа, де.

Тия пусти книги, дето ги четеше — само те бяха виновни! Не биваше да й дава да се учи на туй проклето четене! Напълнила си е главата с какво ли не, дето няма никаква нужда да го знае. Прав беше Гърдър — мозъците на жените наистина прегряват! Пък Гриминият напоследък май вреше и кипеше.

Та значи, отива той при нея и й вика: „Виж какво, вече се настанихме тука, та май му е времето да се оженим най-после, ама както го правят номите от Магазина — Абатът да ни измърмори нещо там, и въобще, както си му е редът.“

Пък тя какво разправя — не била сигурна, видите ли!

Та, той й вика: „Ама то така не става, то първо ти казват, после се жениш, и толкоз, тъй се правят тия работи!“

Пък тя какво разправя — вече не било така, видите ли!

Беше се оплакал на баба Моркий. Един ном би очаквал тя да го подкрепи, така де! Нали много държеше на традициите, ама страшно много. Та той й вика: „Бабо, Грима не ще да прави каквото й казвам!“.

И точно Баба да му каже: „Браво на нея! Ще ми се и аз да се бях сетила да не правя, каквото ми казват, като бях младичка навремето!“

После се бе оплакал на Гърдър и той бе му казал: „Да, тъй хич не бива, момичетата трябва да правят онова, което им се каже!“ И Масклин бе му рекъл: „Ами добре, ама обясни й го ти!“ И Гърдър бе му казал: „Ами то, ъ-ъ, такова де, то нея нали си я знаеш каква е кибритлийка, май по-добре да я поотложим тая работа, пък и времената се променят…“