Тери Пратчет - Крилете на Масклин

— Какъв Ерго пък сега? Нямаме такъв! — озърна се Гърдър.

Нещото присветна срещу него.

— „Ерго“ означава „следователно“.

Масклин го изгледа със съмнение.

— Мислиш ли, че ще вземе чантата със себе си?

— Не е съвсем сигурно.

В тази чанта всъщност нямаше кой знае какво, трябваше да признае Масклин. Вътре бяха пъхнати предимно чорапи, вестници, някоя и друга дреболия, като четка за коса например, и една книга със заглавие „Шпионинът без гащи“. Последният предмет ги беше попритеснил — тъкмо щом самолетът се приземи, ципът на чантата се разтвори, но Внукът Ричард просто тикна книгата между вестниците, без изобщо да погледне вътре. Сега в чантата се промъкваше светлинка и горе-долу се виждаше. И Ангало се опитваше да чете въпросната книга. От време-навреме измърморваше нещичко под нос.

— На мене ми се струва — подхвана Масклин, — че Внукът Ричард не смята да заминава веднага да гледа как тоя спътник излита. Сигурен съм, че първо ще отиде някъде да се наспи. Знаеш ли кога ще излита Совалката, Нещо?

— Не съм много сигурен. Мога да говоря с другите компютри само когато са в моя обхват. Тукашните разбират единствено от работите на летището.

— Ами че то тъй и тъй скоро ще му се приспи — предположи Масклин. — Човеците спят почти по цяла нощ. Май ще е по-добре да излезем от чантата, докато спи.

— А после ще говорим с него — добави Гърдър.

Останалите го зяпнаха.

— Е, нали за това дойдохме тук? — настоя Гърдър. — Нали като тръгвахме, за това си приказвахме? Че ще го помолим да спаси Кариерата…

— Ама той е човек ! — тропна с крак Ангало. — И ти досега да не си го разбрал! Изобщо няма никакво намерение да ни помага! Че защо ще ни помага? Той е човек, и толкоз, а пък предците му са построили някакъв си магазин! Чудя ти се как така продължаваш да вярваш, че е нещо като огромен ном, който живее на небето!

— Защото няма в какво друго да вярвам! — нададе вопъл Гърдър. — Ами ти — ти като не вярваш във Внука Ричард, какво търсиш в чантата му?

— Просто съвпадение…

— Ти само това си знаеш! Винаги всичко за тебе е съвпадение!

Чантата се мръдна, тъй че те пак изгубиха равновесие и се изпонатръшкаха.

— Движим се — надникна Масклин през дупката. Почти се зарадва, че най-после може да им прекъсне караницата. — Преминаваме през някаква стая. Отвън е пълно с човеци. Много, ама много човеци.

— Че те къде не са много… — въздъхна Гърдър.

— А някои държат табелки с имена на тях.

Номите бяха свикнали на човеци с табелки. Някои от тях в Магазина през цялото време си носеха табелките с имената — едни такива дълги имена, например „Г-жа Дж. И. Уилямс, Отговорник“, или пък „Здрасти, аз съм Трейси“. Никой не знаеше защо се налага да ги носят. Сигурно защото инак щяха да си ги забравят.

— Я чакай — обади се Масклин. — Тая работа май нещо не е чиста. Единият от тия държи табела, а на нея пише „Ричард Арнолд“. Точно към него вървим! Вече говорим с него!

Плътният сподавен грохот на човешки глас се разнесе над номите като гръмотевица.

— Хуммм-вуммм-бум?

— Фуммм-хуммм-зуммм-бум.

— Хуммм-зуммм-БУМ-фуммм?

— Бум!

— Разбираш ли нещо, а, Нещо? — попита Масклин.

— Да. Човекът с табелата е тук, за да заведе нашия човек в хотела. Това е място, където човеците спят. В него ги и хранят. А останалото са просто разни неща, които човеците си казват, за да се уверят, че още са живи.

— Това пък какво значи?

— Ами, казват си неща като „Как си?“ и „Приятен ден“ и „Ами за времето какво ще кажеш?“ А онова, което значат тези звуци е: „Аз съм жив и здрав, ти също“.

— Ама, Нещо, те и номите си казват такива неща. Това се нарича „да се разбираш с хората“. Що не вземеш и ти да опиташ, може пък да си струва.

Чантата се килна настрани и се удари в нещо. Номите се вкопчиха отчаяно кой къде свари. Ангало — само с една ръка. Не искаше да си загуби страницата.

— Пак огладнях — призна си Гърдър. — В тая чанта нищо ли няма за ядене?

— В тая туба тук има паста за зъби.

— Ще пропусна пастата за зъби, благодаря.

Разнесе се тътен. Ангало вдигна поглед.

— Тоя звук го познавам! — възкликна той. — Това е двигател с вътрешно горене! В кола сме!

— Пак ли?! — изстена Гърдър.

— Веднага, щом можем, слизаме — успокои го Масклин.

— Това що за камион е, а, Нещо? — попита Гърдър.

— Не е камион, а хеликоптер.

— Доста е шумничък. — Никога не се бе натъквал на последната дума, която каза Нещото.