Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

— Само клишета, едно след друго!

Той посочи снимката на „Кралицата на джунглите“.

— Погледни комините отгоре. Те са за параход, а това изобщо не е параход.

— Сложили са ги, защото стоят красиво.

— Не стоят красиво. Красивият кораб не се нуждае от финтифлюшки и фалшиви комини.

Лайла си взе дипляната.

— Корабът е много красив — настоя тя.

Капитанът поклати глава.

— Няма красота в нещата, които се мъчат да приличат на нещо друго.

Той самият е нещо друго, помисли Лайла.

— Красота има в нещата такива, каквито са — каза Капитанът. — Сигурно няма нищо оригинално на кораба.

— Защо трябва да има?

— Това е театър . Имитация.

— И какво от това? Стига хората да го харесват.

Той нямаше отговор.

— Дисниленд също е измислен — каза Лайла. — Сигурно и той не ти харесва?

— Не.

— Ами киното? Телевизията? И те са измислени, а?

— Зависи какво правят — отвърна Капитанът.

— Сигурно много се харесваш.

Лайла сгъна внимателно дипляната. Спорът очевидно ядосваше Капитана. Не му се спореше с никого.

— Щом е посетен от три милиона души — каза той, — на него сигурно има нещо хубаво. — Тръсна глава. — И все пак всичко това е проституция.

— Проституция ли?

— Да. Вземаш парите на клиента, даваш му точно това, което иска, и го оставяш по-беден, отколкото е бил в началото. Ето какво е правила певицата с нейните песни. Можела е да изпее нещо оригинално и да обогати пътниците, но не е искала да го направи, защото една съвършено непозната песен може да не им допадне, не е изключено да престанат да й обръщат внимание или да я освиркат, тя да изгуби работата си и да не получава повече пари. Певицата го е знаела и затова не е изпяла нищо свое, нали така? Само е подражавала на човек, за когото със сигурност е знаела, че се харесва, а клиентите са я приемали. Ето защо е уличница. Плащали са й да имитира някого, с когото биха се любили.

„Внимавай, Лайла“ — помисли тя. Наистина се ядосваше. Тя беше каквато си е! Той се преструваше! Откъде знаеше каква е била? Дори не е стъпвал там .

— Хората трябва да са такива, каквито са — продължи Федър. — Не фалшиви певци на фалшив кораб.

Дръж се, Лайла.

Тя лекичко се усмихна и каза:

— Стана ми студено.

Бавно се изправи и пак изчезна долу в кабината.

Там издиша шумно.

Господи, той я вбесяваше!

Майчице!

Комин. Голям, фуклив комин, ето какво представляваше. Ами да! Голям, лицемерен комин . Точно такъв е . Въобразява си, че е страшно умен. Изписано е на лицето му. Ама не е умен. Тъп е. Не знае нищо . Не знае дори какво е „уличница“. Не знае колко е тъп.

Лайла пак отвори куфара, грижливо сгъна дипляната, завърза я заедно с останалите неща с червената панделка, сложи ги отделно от другия багаж, затвори куфара и го заключи.

Дръж се, Лайла. Никога не се сърди така на хората, помисли тя. Не допускай да се вбесиш. Те точно това целят.

Ръцете й трепереха.

Ох-ох.

Знаеше какво означава това.

Измъкна чантичката си изпод койката, отвори я, взе флакона, намери пластмасова чаша до мивката, изпомпа в нея малко вода и глътна хапчетата. Трябваше да ги вземе бързо, иначе не действуваха. Цяла сутрин усещаше, че вълната идва. Прекалено дълго препускаше пред нея. Трябваше си го изкара на Капитана. Тогава това нямаше да се случи.

Комин! Гледаше снимката, сякаш беше мравка или нещо от този род. Така постъпват комини като него. Само за да покажат колко са умни. Тя знаеше що за стока са . Започнеш ли да се държиш добре с тях, веднага ти се нахвърлят. Такива като него обичат едно-единствено нещо — да се слушат как бълват пушек.

Е, няма как, реши Лайла. Нямаше какво повече да прави на тази яхта, докато не стигнат в Ню Йорк. А там — дим да я няма.

Изведнъж й стана студено. Винаги се получаваше така, когато ръцете й се разтреперваха. Надяваше се хапчетата да подействуват навреме. Невинаги успяваха. Тя пак отключи куфара, извади още един пуловер, облече го върху другия, затвори куфара, заключи го и го сложи на полицата горе.

Веднъж да заживее пак на сушата, помисли си Лайла. Моряшкият живот й беше омръзнал. Не си го представяше такъв. Все така се получаваше. Не че й се налагаше да изтърпи Капитана още една нощ, но не й се харчеха пари за автобус.

На полицата зад койката имаше радио. Лайла го включи и се опита да увеличи звука. Не ставаше. Завъртя всички копчета напред и назад, нито едно от тях не работеше. После намери превключвателя и дочу статичен шум. Радиото заработи.