Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

Ала всички огледала са контролирани от културата: от Великана, от боговете; опиташ ли се да избягаш от културата, тя ще почне да те замеря с унищожителни отражения или ще дръпне огледалата, за да те унищожи без тях. Федър си каза, че славата понякога е нещо като пристрастяване към огледалата, своеобразна наркомания, при която ставаш ненаситен за още и още положителни отражения. Огледалата превземат твоя живота и скоро ти вече не знаеш кой всъщност си. Тогава културата поема контрола върху теб и когато почне да ти отнема огледалата и публиката те забрави, се появяват симптомите на оттеглянето. Така се озоваваш в ада на славата, описан от дзен… Хемингуей с простреляния череп или Елвис Пресли, натъпкан с упойващи лекарства. Безкрайната мъчителна експлоатация на Мерилин Монро. И още десетки други. Като че причина за това е известността, огледалата на „боговете“.

Субектно-обектната метафизика предполага, че огледалата са субективни и поради това са нереални и нямат значение, но както много други предположения, това също умишлено пренебрегва очевидното.

То пренебрегва явлението, при което някой като Редфорд тръгва по улицата и наблюдава как, по собствените му думи, хората „зяпват“, когато го видят. Импресариото му каза, че е почти невъзможно да се появи на публично място, защото всички се обръщали и гледали него .

Федър се сети, че и той „зяпна“, когато Редфорд се появи на вратата. Онази сцена с палтото в стил Чарли Чаплин. Какво е това явление „зяпване“? То не е субективна илюзия, а съвсем реална първична действителност, емпирично възприятие.

Сигурно има биологични корени, също както глада, страха или лакомията. Прилича ли на сценичната треска? При него губиш представа за реалното време. Един закован образ на известна личност, например Сънданс Кид, измества динамичния човек от реалното време, който съществува в мига на срещата. Затова на Федър му беше толкова трудно да започне.

Но има и още нещо.

В известността има и видима упадъчност. Тя е вулгарна, упадъчна, безкрайно вълнуваща и понякога се превръща в мания, както сексът понякога изглежда вулгарен и упадъчен, но също е безкрайно вълнуващ и завладяващ.

Сексът и известността. Федър помнеше как преди да се качи на яхтата и да изчезне от Минесота, жените по приемите идваха да се докоснат до него. Някакво момиче, още ненавършило двайсет години, което крещи в екстаз на една от сказките му. Водеща в радиото, която го сграбчва за ръката на обяд и му казва: „Трябва да ви имам точно вас.“ Човек би помислил, че е сандвич или нещо подобно. Цели четирийсет години така и не разбра кое е това нещо, което явно му липсва и което кара жените да се загледат в мъжа. Известността ли? И само тя ли? Струваше му се, че има още нещо.

Мина му през ума, че тук може да се направи сравнение. В усещането, че си знаменитост, има нещо леко неприлично. То може да се сравни с усещането при вида на списанията за секс по вестникарските будки. В тях има нещо смущаващо. И все пак, ако си сигурен, че никой не те наблюдава, вероятно ти се дощява да им хвърлиш един поглед. Част от теб иска да се отърве от списанията, но друга иска да ги разгледа. Това е сблъсък между два модела на качеството — социален и биологичен.

Същото е и с известността, само че сблъсъкът тук е между социалните и интелектуалните модели!

Известността за социалните модели е същото, каквото е сексът за биологичните. Сега вече Федър започваше да проумява. Известността е Динамично Качество в рамките на статичното социално еволюционно равнище. Може да изглежда чисто Динамично Качество, но не е така. Сексуалното желание е Динамичното Качество, което първичните биологични модели са използувани навремето, за да се самоорганизират. Известността е Динамичното Качество, което първобитните социални модели са използували навремето, за да се самоорганизират. Това придава ново значение на известността.

Тя няма никакъв смисъл в субектно-обектната вселена. Но в ценностно структурираната вселена известността с рев излиза на преден план в действителността като огромен, изначален параметър. Превръща се в организираща сила на цялото социално еволюционно равнище. Развитите, сложни човешки общества не биха били възможни без силата на известността. Също и простите.

Странно как един въпрос може кротко да дреме в теб и най-неочаквано отговорът да започне да се разплита.

Известността е културна сила. Точно така. Или поне така изглежда.