Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

Не след дълго забеляза, че се оформят определени категории. Първите листчета се обединяваха в обща тема, следващите — в друга. Когато по една тема се събираха според него достатъчно листчета, за да я затвърдят като постоянно заглавие, той вземаше фиш със същия размер, прикрепваше към него прозрачна пластмасова обложка, написваше темата върху приложеното картонче, пъхваше картончето в обложката и слагаше така направения етикет при листчетата на същата тема. Кутиите в кабината вече съдържаха четиристотин-петстотин етикета.

В някои моменти бе опитвал различни неща — пластмасови етикети с различни цветове за темите и подтемите, звездички, с които обозначаваше тяхната важност, разделяше листчетата с линия за разграничаване на емоционалните и рационалните страни на темата, — но те по-скоро усложняваха системата, отколкото да я опростяват и на него му се струваше по-лесно да включи съдържащата се в тях информация другаде.

Беше вълнуващо да наблюдава как работата расте. Доколкото знаеше, никой преди него не беше разработвал цялостна метафизика, нямаше установени правила и беше невъзможно да се предвиди как ще потръгнат нещата по-нататък.

Освен тематичните категории се бяха оформили още пет други. Федър им придаваше голямо значение:

Първата се наричаше „НЕОСМИСЛЕНИ“. Съдържаше нови идеи, прекъсвали работата му. Пораждаха се неочаквано — докато подреждаше другите листчета, управляваше яхтата, поправяше я или вършеше нещо друго и не искаше да прекъсва. Обикновено в такива случаи умът казва на новата идея: „Махай се, зает съм“, но за Качеството подобно отношение е убийствено. Купчината НЕОСМИСЛЕНИ решаваше проблема. Федър просто слагаше листчетата там, докато не му дойдеше времето и желанието да се захване с тях.

Втората нетематична категория се казваше „ПРОГРАМА“. Листчетата в нея съдържаха указания какво да прави с останалите листчета. Те запазваха представата за гората, докато той се занимаваше с отделните дървета. С над десетте хиляди дървета, които напираха да се разраснат до сто хиляди, листчетата от ПРОГРАМА бяха абсолютно необходими, та Федър да не се загуби.

Силата им се криеше в това, че те също бяха листчета, всяко указание бе написано отделно. Иначе казано, свободният достъп важеше и за купчината ПРОГРАМА — листчетата в нея можеха при необходимост без никакви затруднения да се променят и пренареждат. Беше чел някъде как според изобретателя на компютъра Джон фон Нойман основната сила на компютъра е в това, че програмата всъщност представлява данни и на нея може да се гледа като всеки друг вид данни. Тогава му се беше сторило малко неясно, но сега Федър започваше да разбира смисъла.

Следващите листчета бяха обединени под заглавието „КРИТИКА“. Заделяше ги за дни, когато се будеше в лошо настроение и търсеше недостатъци във всичко. От опит знаеше, че ще съжалява, ако се поддаде на настроението и ги изхвърли, затова успокояваше гнева си, като просто описваше всичко, което му се искаше да унищожи, и причините за унищожаването. След това листчетата от КРИТИКА чакаха дни или понякога месеци наред за по-спокоен период, когато Федър можеше да направи по-обективна преценка.

Предпоследната категория се наричаше ТРУДНИ. Тук той слагаше листчета, които видимо казваха нещо важно, но не знаеше към коя тема да ги отнесе. Така Федър избягваше опасността да си блъска главата над листче, чиято тема можеше да се изясни по-късно.

Последната категория беше БОКЛУК. Листчетата в нея изглеждаха много ценни, докато ги пишеше, но сега вече му се струваха ужасни. От време на време се намираха повторения на листчета, за чието написване бе забравил. Повторенията изхвърляше, но не пипаше нищо друго. Непрекъснато се убеждаваше, че купчината БОКЛУК работи. Повечето листчета загиваха, ала някои възкръсваха за нов живот и именно те бяха най-ценните.

Всъщност последните две купчини — БОКЛУК и ТРУДНИ — му създаваха най-много грижи. Целият смисъл на подреждането беше да има колкото е възможно по-малко листчета в тях. При появата им Федър трябваше да се бори с желанието да ги пренебрегне, да ги натика под килима, да ги хвърли през прозореца, да ги омаловажи и забрави. Те бяха победените, отхвърлените, париите, грешниците в неговата система. В същото време обаче Федър усещаше, че качеството и силата на цялата му система зависят от отношението му към тях и именно затова му създаваха толкова главоболия. Ако се отнасяше добре към париите, системата му щеше да е хубава, ако се държеше лошо с тях, системата щеше да е слаба. Не можеше да допусне да унищожат всички усилия за организиране, но не можеше и да си позволи да ги забрави. Те просто бяха там, обвиняваха го и той трябваше да ги изслушва.