Валерий Панюшкин - Пленник на тишината

Те очакваха обиска. Не излизаха от къщи освен до най-близкия магазин. Отивайки да пазарува, Марина Филиповна забелязваше, че наблизо денонощно дежури автобус с тъмни стъкла, а покрай оградата се разхождат не твърде млади, но влюбени двойки. Щом Марина Филиповна се изравняваше с влюбените, те веднага започваха да се целуват, за да не види лицата им.

Марина Филиповна се страхуваше, че тъкмо когато е в магазина, може да започне обискът, че ще отцепят къщата и няма да я пуснат да влезе, а вътре няма да има достатъчно хора, за да наблюдават ловките служители от прокуратурата. За всеки случай възрастната жена си набеляза дупка в оградата и се уговори със снаха си винаги да държи отворен един прозорец на първия етаж. Тя напълно сериозно беше готова, ако обискът започне в нейно отсъствие, да се промуши през оградата и през прозореца да влезе в къщата.

В понеделник сутринта, два часа преди насрочения разпит, Антон Дрел се обади в прокуратурата, за да попита къде именно държат неговия подзащитен и да получи разрешение за посещение.

— Разбира се, елате — каза служителят от прокуратурата по телефона. — Елате да вземете разрешението, а на разпита няма нужда да идвате.

— Как така няма нужда? Нали подписах призовка! Как да не идвам? Ще дойда. Разбира се, показания няма да давам, но на разпита ще дойда.

— Няма нужда да идвате. Разпитът е отменен.

Сега, след почти две години, адвокат Антон Дрел казва:

— Сигурно са си помислили, че това ще е too much 4 4 Прекалено много. — Бел.ред. , ще разпитват и ще дискредитират по този начин единствения адвокат. А тогава бях единствен.

В понеделник, преди още Антон Дрел да е тръгнал за прокуратурата, го потърсиха по телефона. Един глас с подчертан кавказки акцент каза:

— Антон ли е? Михаил седи до мен на нара. Предайте на семейството му, че при него всичко е наред.

По принцип от затвора не може да се звъни по телефона. Позвъняването означаваше, че първоначално са настанили Ходорковски в огромна обща килия, където са затворени шейсет или сто души. Понякога в такива килии цари апашкият закон, а понякога изобщо няма закон. Там, от прозорец до прозорец през двора на затвора, са опънати конци, по които затворниците си изпращат писма, а администрацията не смее или я мързи да къса конците. В общата килия може да се намери всичко: телефон, храна, наркотици, пари, жени. Администрацията дори поощрява тези нарушения, иначе как биха се оказвали там телефони, пари, наркотици и жени. Наред с това общите килии са разсадници на туберкулоза, в тях почти няма въздух. В общата килия посрещат всеки нов човек враждебно, защото и без него е тясно. Но изглежда, криминално проявените са се отнесли с уважение към Ходорковски, щом още на втория ден някой от тях се беше решил да звъни по забранения в килията мобилен телефон, който охраната би могла да отнеме така, както го е внесла преди това.

— Михаил седи до мен на нара. Предайте на семейството му, че при него всичко е наред.

Във вторник, 28 октомври 2003 година, когато адвокат Антон Дрел за първи път посети своя подзащитен, Ходорковски вече беше преместен от общата килия в по-малка — №4, на затвора „Матроска тишина“. Килиите там са малки, по за четири-пет души, и със сигурност един от съкилийниците е поставен за „примамка“ — опитва се да води задушевни разговори и ги преразказва на началството на затвора, за да заслужи например доживотната му присъда да бъде заменена с двайсетгодишна.

Адвокат Антон Дрел пристигна в „Матроска тишина“, показа документите си, пред него се отвори вратата на специалното помещение, където обискират посетителите, преди да ги пуснат в затвора и където вратите са заключени и от двете страни. Оттам адвокатът премина в следствения арест, където имаше още едно подобно помещение на входа, а после го съпроводиха до специална, снабдена с паникбутон стая за среща с подзащитните.

Ходорковски беше вече там — с ръце на гърба. Адвокатът попита:

— Как ви приеха в общата килия?

Ходорковски отговори:

— Не срещнах лоши хора в затвора. Нормално ме приеха.

Оттогава адвокат Антон Дрел почти всеки ден ходеше в затвора „Матроска тишина“ за среща с подзащитния си. Помолих адвокат Антон Дрел да попита дали Михаил Ходорковски е чел книгата на Александър Солженицин „Архипелаг ГУЛаг“. Солженицин пише, че когато те арестуват, трябва да крещиш, да се съпротивляваш и с всички сили да се хващаш за всяка процесуална грешка на арестуващите, защото попаднеш ли в затвора, това е краят, връщане няма.