Валерий Панюшкин - Пленник на тишината

— Нали няма да отречете?

— Добре, няма. От вас и без това нищо не зависи.

Това беше великодушие или високомерие. Ходорковски или съжаляваше съдията, разбирайки, че не бива да очаква от него милосърдие, ако отгоре не са му дали санкция за това, или пък просто не смяташе съдията за човек, защото беше свикнал да решава въпросите с управниците на страната и не беше свикнал да мисли, че си струва да се отнася сериозно към някого извън Кремълската стена.

Ходорковски даде на адвоката си часовника и венчалния пръстен, защото в затвора не се разрешава да се внасят метални предмети. Часовникът беше евтин за милиардер. Ходорковски никога не е обичал скъпи часовници с турбийон 3 3 Турбийон — Механизъм, компенсиращ влиянието на гравитацията на Земята върху точността на часовника. — Бел.прев. , предпочитайки електронните, с много функции. А за пръстена помоли да не казват на жена му, че се е наложило да го свали. Помоли адвоката да отиде при жена му, за да я подкрепи, и да се обади на родителите му да поживеят няколко дни при снаха си и внуците.

— Не съжалявате ли? — попита адвокатът.

— Не, иска ми се да живея в нормална страна.

Описвайки по-късно този епизод по думите на Антон Дрел, журналистите твърдяха, че Ходорковски изразил желание да живее в свободна и демократична държава. Не. Той тогава не подбираше думите. Той беше казал: „Да живея в нормална държава. Но тук.“

Адвокат Антон Дрел запечата в плик часовника и пръстена и ги прибра в сейфа в кантората си, където беше и пликът с часовника и пръстена на Платон Лебедев. След около година и половина, когато щяха да започнат да четат дни наред присъдата, адвокат Антон Дрел всеки ден щеше да носи със себе си двата плика в случай, че оправдаят подзащитните му, колкото и невероятно да изглеждаше това.

Откараха Ходорковски. Дрел отиде при жената на арестувания милиардер, родителите на Ходорковски бяха вече там. Майка му Марина Филиповна каза, че те, хората от по-възрастното поколение, са по-издръжливи, по-подготвени за ударите на съдбата, отколкото една млада жена — майка на три деца. И затова, щом чули по радиото, че синът им е арестуван, веднага пристигнали при снаха си и внуците. По телевизията на всеки час повтаряха едни и същи новини — че е арестуван, че му е повдигнато обвинение, че съдът е определил мярка за неотклонение задържане под стража. Жената на Ходорковски Ина беше на ръба на припадъка. По-голямата дъщеря Настя не вярваше, че всичко това е реалност. Малките момченца близнаци не разбираха, че с станало нещо сериозно, но капризничеха, усещайки общата нервност.

Марина Филиповна разказва, че в деня на ареста тя пристигнала с мъжа си при Ина и децата не само за да ги подкрепят в трудна минута, но и с чисто практична цел — очаквали обиск в дома на сина си.

През целия следващ неделен ден от Ходорковски нямаше никакви вести. Дежурният в прокуратурата отговаряше на адвокат Антон Дрел, че не може да даде никакви сведения, защото е почивен ден и е по-добре да се обади утре.

Антон разбираше, че предстои голямо и сложно дело, че сам няма да се справи и търсеше по телефона различни известни адвокати, като ги питаше ще се съгласят ли да защитават Ходорковски. Някои отказваха веднага. Други искаха време да помислят — сигурно за да позвънят в Кремъл, да поискат разрешение и тогава да откажат, след като познатият им кремълски чиновник ги посъветва да не си пъхат носа там, където не им е работа.

Същата неделя в сградата на компанията ЮКОС на улица „Дубининска“ в Москва във фоайето до асансьорите бе закачен голям портрет на Михаил Ходорковски. Портретът щеше да виси там около месец, докато новият шеф на компанията Семьон Кукес не нареди да го свалят, за да не дразни служителите от прокуратурата, които идват за проверки.

Същата неделя по молба на Марина Филиповна в дома на Ходорковски дойде една адвокатка, специалистка по обиските, да ги посъветва как да се държат по време на обиск. Обикновено обискът се прави от цяла бригада. Следователите претърсват едновременно няколко стаи и членовете на семейството трябва предварително да се разпределят кой в коя стая да бъде и да следи следователите да не подхвърлят оръжие или наркотици. Особено внимание трябва да се обръща на тоалетните, откъдето следователите трябва да започнат обиска в присъствие на свидетели. Защото час след началото на обиска някой от тях може да влезе в тоалетната, да се заключи и да скрие зад казанчето нещо забранено, за да може после самият той да го намери в присъствие на свидетели.