Рената Пакарие: Вълшебният пръстен

Когато видели първите къщи, две деца, които си играели на топчета, повдигнали глави и като забелязали птицата, започнали да тичат и да викат:

— Ето го нашия вожд! Ето го нашия вожд!

Всички мъже и жени изскочили от къщите и като забелязали Аку и гълъба, се спуснали да ги посрещнат.

Не след много цялото племе научило за станалото. Щом разбрали, че Аку, за да спаси гълъба, бил дал последния си златен прах и че приел птицата в дома си като истински приятел, млади и стари поблагодарили от сърце на момчето и всеки го дарил с по една торбичка златен прах. Най-старият от племето извадил от пръста си златен пръстен и като му го дал, рекъл:

— Вземи този пръстен. Каквото си пожелаеш, той ще ти го изпълни.

Когато настъпил моментът за раздяла, Аку се сбогувал с гълъба и с хората от племето му, събрал всичкия си златен прах и се върнал у дома си.

Майка му седяла на прага на тяхната колиба и щом видяла сина си, извикала:

— Добре дошъл, Аку, къде беше?

Момчето, много радостно, и показало златния прах и пръстена, а после добавило:

— А сега искам да изпитам вълшебното действие на този пръстен.

Излязло от къщи и като навлизало все по-дълбоко в гората, стигнало до сърцето и, където дърветата ставали все по-високи и по-гъсти и храстите по-заплетени. Там спряло, поставило на земята пръстена и му заповядало:

— Пръстенче, освободи цялата околност от всички дървета и храсти!

Веднага дърветата и храстите се повалили на земята, изтръгнати заедно с корените.

Аку продължил да дава заповеди:

— Пръстенче, сега събери накуп и изгори всичко, което си изтръгнало.

В един миг дървета и храсти се струпали в средата на сечището и се възпламенили, като изгорели до последното клонче и коренче. И накрая Аку заповядал:

— Пръстенче, построй много къщи и повикай много хора да се заселят в тях.

И, о чудо, много хубави къщи се издигнали от земята и млади и силни хора дошли веднага да се заселят.

Тогава Аку избрал майка си за по-велителка на новия град, а самият той станал вожд на новото племе и всички заживели щастливо.

Недалеч от града на Аку живеел паякът Анансе, който един прекрасен ден чул да се говори за щастливия град, изникнал като по чудо сред гората. Понеже Анансе умирал от любопитство да узнае как е станало всичко това, решил да посети Аку. И наистина отишъл при него и като му отправил много ласкателства, усмихнато му казал:

— Аз все още си спомням, когато ти беше само едно бедно момче. Как така стана, че щастието ти се усмихна?

Аку, който бил скромен и добродушен, разправил на Анансе своята история. Паякът веднага бил завладян от желанието да си присвои пръстена. Но не се издал с нищо, а се сбогувал най-сърдечно с Аку и се върнал в селото си.

А сега трябва да ви кажа, че паякът Анансе имал прекрасен племенник, който живеел с него. Щом стигнал в къщи, паякът извикал момчето и му казал:

— Приготви се да заминеш за града на Аку; занеси му това бяло вино като подарък, опитай се да се сприятелиш с него и без да те види някой, му открадни пръстена.

Момчето се представило на Аку и му поднесло като дар виното, което паякът му изпращал.

Аку останал много доволен от любезността на Анансе и веднага обикнал момчето.

— Сега, като се запознахме, ще ми бъде много приятно, ако останеш поне три дни в моя град — му казал той. — Ще бъдеш мил гост в дома ми.

Момчето приело поканата с голямо удоволствие и през време на тридневното си гостуване успяло да спечели приятелството и доверието на Аку. Младият вожд съвсем не се съмнявал в своя гост, дори последната сутрин, отивайки да се къпе, махнал пръстена си и го оставил на масата.

Когато момчето останало само, грабнало пръстена, напуснало веднага дома и бързо се отправило към селото на чичо си.

Щом получил пръстена, паякът му заповядал да построи един град, по-голям и по-хубав от този на Аку, и когато неговото желание било изпълнено, се почувствувал наистина щастлив.

Когато Аку се завърнал от баня, напразно търсил пръстена си и напразно питал къде се е дянал гостенинът му. Накрая, твърде загрижен от случилото се, отишъл да поиска съвет от горския вълшебник.

— Анансе изпрати при тебе своя племенник, за да те ограби! — му казал вълшебникът. — Момчето ти отне пръстена и чичо му построи град, по-голям и по-хубав от твоя.

— Съжалявам много, че съм бил измамен … Но как бих могъл да си възвърна пръстена? — го попитал Аку.

— Трябва да пратиш при Анансе кучето си Окраман и котката си Окра; само те могат да ти възвърнат пръстена.