П. Удхаус - Законът на Устър

Изработих номера. Поканата изпратена. Когато дойдеш донеси книгата Моите приятели тритоните от Лорета Пийбоди публикувана от Попгуд и Грули. Има всички книжарници.

Втората:

Бърти дърто магаре чувам се стягаш насам. Очарована защото искам направиш много важна услуга.

И третата:

Ела щом желаеш, но Бърти разумно ли постъпваш? Няма ли да изпиташ ненужна болка при срещата си с мен? Положително само ще забиеш ножа по-дълбоко в раната.

Докато четях тези послания, Джийвс ми донесе сутрешния чай и аз мълчаливо му ги подадох. Той също ги чете в мълчание. Успях да погълна около половин литър от горещата живителна течност, преди да проговори.

— Мисля, че е наложително да потеглим незабавно, сър.

— Натам вървят работите.

— Отивам да ви приготвя багажа. Желаете ли да се свържете с госпожа Травърс?

— Защо?

— Тя нееднократно изрази желание по телефона да разговаря с вас.

— Тъй ли? Е, тогава най-добре да й звънна.

— Мисля, че не се налага, сър. Предполагам, че това е самата госпожа Травърс.

Откъм входната врата се понесе дълъг и настойчив звън, сякаш леля е натиснала бутон с палец и няма намерение да го пуска. Джийвс ме лиши от присъствието си и след малко стана ясно, че интуицията му не го е подвела. Из апартамента проехтя гръмовният глас, който навремето така е обявявал появата на лисица в околността, че е карал членовете на ловните дружинки да придържат шапките си и да се вкопчват в седлата.

— Оня млад лентяй още ли не е станал, Джийвс?… А, ето те и теб.

И леля Далия нахлу величествено в покоите ми.

Поради дългите години на безпричинно и безнаказано преследване на лисици по всяко и във всякакво време тази моя плът и кръв е придобила доста червендалесто лице. Ала тази сутрин оттенъкът му направо моравееше. Леля ми дишаше почти с изплезен език, а очите й светеха с безумен блясък. Дори по-непроницателен човек от Бъртрам Устър би разбрал, че пред него стои една силно разстроена леля.

Виждаше се, че информацията, с която иска да ме залее, ври и кипи и пуска мехури в нея, но тя отложи отпушването, за да ме упрекне, че още съм в леглото. Тънещ, както откровено се изрази тя, в свинска забрава.

— Не тъна в свинска забрава — поправих я аз. — От известно време съм буден. Всъщност тъкмо смятах да се посветя на закуската. Надявам се, че ще ми правиш компания. Яйцата и беконът са готови, но само кажи, и ще сервират една-две пушени херинги.

Тя изпръхтя с внезапна ярост, която само преди двайсет и четири часа би ме размазала. Дори при сегашното Устърово допустимо здравословно състояние избликът ми подейства като газова експлозия, взела шест жертви.

— Яйца! Херинги! Единствено мога да поема бренди със сода. Кажи на Джийвс да ми приготви едно. И няма да се обидя, ако забрави содата. Бърти, случи се нещо ужасяващо.

— Нека минем в трапезарията, стара моя трепетлико — рекох аз. — Там никой няма да ни смущава. Тук в спалнята Джийвс ще опакова багажа ми.

— Заминаваш ли?

— Отивам в Тотли Тауърс. Получих извънредно тревожни…

— В Тотли Тауърс? Не, направо ще падна! Тъкмо се канех да ти кажа, че трябва веднага да заминеш за там.

— Ъ?

— Въпрос на живот и смърт.

— В какъв смисъл?

— Като ти обясня, ще разбереш.

— Тогава ела в трапезарията и ми обясни час по-скоро. А сега, мила ми загадъчна лельо — продължих аз, когато Джийвс сервира храната и се оттегли, — можеш да започнеш.

За миг настъпи мълчание, нарушавано единствено от хармоничните звуци, издавани от леля ми при поглъщането на брендито и от мен при посръбването на кафето. Накрая тя остави чашата и пое дълбоко дъх.

— Бърти, ще започна с няколко думи по адрес на сър Уоткин Басет. Да му изсъхнат розите дано. Да му се напие мъртвешки готвачката, когато е поканил петдесет души на вечеря. Кокоша слепота да натръшка кокошките му.

— Че той гледа ли кокошки? — вметнах аз с интерес.

— Да му се спука водопроводът и термити, ако в Англия се въдят такива, да изгризкат Тотли Тауърс до основи. А когато тръгне към църковния олтар с дъщеря си Мадлин под ръка, за да я връчи на онова магаре Джин-Ботъл, да го налегне пристъп на кихавици и тогава да открие, че си е забравил носната кърпа.

Тя млъкна, а на мен ми се стори, че това излияние, макар и от сърце, не е по същество.

— Точно така. Подписвам се под всяка твоя дума. Но какво ти е сторил?

— Ще ти разкажа. Помниш ли онази сметаниера във формата на крава?

Забучих вилицата в пърженото яйце и потреперих.