Х. Пайпър - Времепрестъпление

Прекъсна връзката и изпрати да му донесат кафе. След което се свърза с Новилан-еквивалент в Западна Северна Америка.

Беше 15.30 часът тамошно време. На екрана се появи Вълтор Тарн.

— Добър ден, помощник Въркън. Предполагам, че се обаждате във връзка с робите. Прехвърлих целия случай на полеви агент Скордран. Произведох го във временен чин заместник зам-главен. Това е съгласувано с вашето одобрение и на Главния Торта, разбира се…

— Издайте постоянна заповед — прекъсна го Вал. — Ще получа пряко потвърждение от Главния Торта. Ако обичате, свържете ме сега да разговарям с него, зам-главен Вълтор.

— Да, сър. Веднага ви прехвърлям.

Екранът избухна в красива абстракция, след което се избистри и се появи лицето на Скордран Кърв.

— Здравейте, заместник Скордран. Моите поздравления. Какво се случи, след като ликвидираха Небу-ин-Абеноз под носа ни?

— Влязохме в този времепредел същата нощ с аерокораб и направихме разузнаване из хълмовете в околностите на Кареба. Открихме разположението на конвейерната станция. Оградена с колове окръжност с диаметър сто стъпки, покрита с мръсотия и без стрък тревичка, върху която могат да се съберат двеста до триста роби едновременно. Никакви признаци да е използвана през последните десетина дни. Направихме доста подробно бумерангиране на този пространствен еквивалент в няколко хиляди времепредела и намерихме още трийсет такива. Предполагам, че търговците са преустановили цялата операция в сектор Есарон, поне временно.

Тъкмо от това се страхуваше Вал. Надяваше се да не постъпят по същия начин в сектор Колгор.

— Дайте ми обозначенията на времепределите, в които сте намерили конвейерни глави — каза той.

— Един момент, господин помощник. Ще ги фотопринтирам. Включен ли сте за получаване?

Вал отвори един плъзгач под екрана, видя, че фотопринт филмът е зареден, затвори и кимна. Скордран Къри постави лист хартия в улея под екрана и ръката му излезе от екрана.

— Пускам, сър.

Двамата преброиха едновременно до десет и Скордран каза:

— Изпратено.

Вал натисна едно лостче под екрана и се подаде правоъгълно микрокопие.

— Това е почти всичко, което имам, сър. Да поддържаме ли готовност тук или да ги пратя другаде?

— Дръж ги в готовност, Кърв — отвърна Вал. — Може би скоро ще ти потрябват. Ще ти се обадя.

Той постави микрокопието в увеличител и занесе увеличения отпечатък в стаята на конвейера. Имаше нещо особено в списъка с обозначенията на времепределите. Бяха изписани с цифрите на Първо ниво — кратки групи символи, които изразяваха абсолютно точно невъобразимо огромни числа. Вал имаше съвсем повърхностни общообразователни математически познания — достатъчни за професорска степен по висша математика в който и да е университет в Евро-американския сектор на Четвърто ниво, да речем — и не можа да определи спецификата им, макар да му бе ясно наличието на някакъв модел. Той включи стартовия лост, отпусна се в едно от креслата и зачака възникването на транспозиционното поле. Заспа още преди мрежовото поле на конвейера да изчезне. Събуди се, продължавайки да държи списъка с обозначенията на времепределите, когато конвейерът се рематериализира в Родния времепредел. Пъхна списъка в джоба си и забърза към антиграв шахтата, за да се качи до етажа с офиса на Торта Карф.

Торта Карф спеше в креслото си, а Дала довършваше донесената й вечеря, която беше все пак по-вкусна от сандвича и кафето, за които Вал бе споменал пред Талван Драс. Някои от присъствалите при тръгването му ги нямаше, но психоспецът, който отговаряше за арестувания, бе още в офиса.

— Мисля, че вече излиза от упойката — докладва той. — Но все още спи. Искаме да се събуди сам, преди да се заемем с него. Щом се размърда, ще ме извикат.

— Опозицията ни обвинява, че сме упоили и хипнотизирали Салгат, за да направи видеоекранното признание — съобщи Дала. — Можеш ли да се сетиш за някакъв начин, чрез който това може да бъде постигнато, без субектът да е лишен от възможността да лъже?

— Псевдоспомени — отвърна психоспецът. — Би отнело приблизително три пъти повече време от времето, когато Салгат Трод е напуснал апартамента си до момента на телепредаването, въпреки че…

— Добре ли си с висшата математика? — запита го Вал.

— Колкото ми е необходимо да си върша работата. Невронно-синаптични вътрешни връзки, памет-асоциативни модели и други от сорта, които имат математически израз.

Вал кимна и му подаде списъка с обозначенията на времепределите.