Х. Пайпър - Времепрестъпление

— Дала! — извика той.

— Тук съм! — чу се гласът й откъм банята.

Намери я просната върху пластмасова кушетка. Прислужницата й Рендара енергично разтриваше тялото й с някакъв мехлем с остра миризма, гъст като грес. Лицето й бе покрито с маска, а косата й бе скрита под еластична шапка. Винаги бе подозирал, че красотата е истинската женска религия, като имаше предвид всеотдайността, с която фанатизираните й последователки се подлагаха на всевъзможни мъчения заради нея. Дала му махна за поздрав и попита:

— Как мина?

— Горе-долу. Организирах си нещо като миниатюрна полицейска сила и разполагам с офицери за свръзка във всяка организация в Регионалния сектор, тъй че да бъда информиран незабавно, ако някъде възникне нещо ново. Какво става в Родния времепредел? Попаднах на една новинарска сводка в щаба на Паравремевата полиция. Изглежда, са изтекли още куп неща. Сектор Колгор, търговци-вещери и всичко останало. Как се случи?

Дала се завъртя, за да може Рендара да разтрие синьозелената смазка върху гърба й.

— „Обединени извънвремеви хранителни продукти“ са пуснали цяла тумба репортери днес. Изглежда, се боят да не бъдат обвинени в съучастничество и искат да си защитят гърба. В този времепредел има само двама наши детективи в плантацията.

— Знам. — Вал се усмихна — Дала вече мислеше за Паравремевата полиция като за „нашите“. — Какво става с вечерята у Драс?

— О, беше лесно. — Тя отново смени позата си. — Просто му се обадих и му казах, че сме си отложили отпуската, и той ни покани, без дори да му намекна. Какво смяташ да облечеш?

— Зелената униформа. С нея мога да бъда с иглер и на масата. Не мисля, че е разумно да се разхождам невъоръжен дори в Родния времепредел. Всъщност именно тук — поправи се той. — В колко часа е вечерята и колко време ще отнеме на Рендара да махне това лепило от теб?

Салгат Трод спусна аероколата на най-горната площадка за кацане на сградата, в която беше апартаментът му, и нареди на робота да я прибере в хангара. Докато крачеше към антигравитационната шахта, се огледа. Във въздуха над него имаше десетина коли. Всяка би могла да го последва от Паравремевата сграда. Изобщо не се съмняваше, че е под постоянно наблюдение от момента, в който анонимният пратеник му предаде ултиматума на Организацията. Докато не произнесеше речта на следващата сутрин или не демонстрираше намерението си да откаже да го направи, беше в безопасност. След това…

Останал сам в офиса си, бе преценил подробно и многократно ситуацията от всички страни; изводите бяха неизбежни. Организацията му бе наредила да предяви обвинение, което самият той знаеше, че е фалшиво. Това беше предварителното условие. След като го направеше, щяха да го убият. Тъкмо в това бе проблемът да се забъркаш с подобни типове — ставаш заменим и рано или късно решават да те отстранят. Как тогава да постъпи?

Като начало, обвинение в престъпна злоупотреба срещу Управлението или Паравремевата полиция, отправено в Изпълнителния съвет, бе равносилно на обвинение, отправено в съд, и отправящият обвинението автоматично се превръщаше в криминален обвинител и бе длъжен да повтори обвинението под наркопсихоза. Така всичко щеше да изскочи късче по късче на бял свят чак до първата незаконна сделка с индо-уралоалтайски опиум, отклонен при покупка в сектор Кифтан и продаден в сектор Луварианска империя на Второ ниво, както и сделките с радиоактивни отрови и търговията с роби. Би могъл да назове твърде малко имена — дейността на Организацията беше изключително добре парцелирана, — но можеше да разкаже кога, къде и в какви паратемпорални зони се е случило това или онова.

Не. Организацията не би го допуснала, а единственият начин да го предотврати бе смъртта на Салгат Трод веднага след произнасянето на речта. Всички приказки за осигуряване на категорични доказателства бяха глупост. Целта беше да го убедят да тръгне към собствената си гибел. Разбира се, че щяха да го убият по начин, който да потвърди казаното, от което той вече не би могъл да се отрече. Убиецът, който веднага щеше да бъде умъртвен на свой ред от някой друг, щеше да носи униформата на Паравремевата полиция или нещо такова. А и това не би имало никакво значение — той вече нямаше да има никакви грижи.

Една от обслужващите го проли — стройно кафяво момиче, негова икономка и любовница — го посрещна на вратата на апартамента. Той я целуна небрежно и затвори вратата зад себе си.

— Уморен си — каза тя. — Ще кажа на Ниндрандигро да ти донесе охладено вино. Легни и си почини до вечерята.