Х. Пайпър - Времепрестъпление

— Това също — допълни Вал. — Но главното е да изчистим лагерите на търговците-вещери в сектор Колгор. С колко души и с какво снаряжение за внезапно нападение разполагаш, Джард?

Рантар Джард сви рамене.

— Петстотин души с конвейери, включително два по шест метра за въздушни кораби.

— Не е достатъчно. Скордран Кърв има една комплектувана бронирана бригада, една въздушнодесантна пехотна бригада и въздушен кавалерийски батальон със снаряжение „Галдрон-Хестор“ за симултанно прехвърляне.

— Откъде се е снабдил с всичко това? — възкликна Рантар Джард.

— Охранителни войски от обслужващия и индустриалния сектор. Ще ти осигурим същите сили. Само се надявам да не избухнат размирици, докато ги няма…

— Не се опитвам да оспорвам тактиката ти — каза Рантар Джард, — но това би предизвикало огромни неприятности в Родния времепредел, особено след новинарския бум за търговията с роби.

— Налага се да рискуваме — отсече Вал. — Ако те притеснява какво пише в книгите по този въпрос, забрави. Този път зарязваме книгите. Осъзнаваш ли, че това е заплаха за цялата паравремева цивилизация?

— Разбира се, че осъзнавам — отвърна Рантар Джард. — Познавам доктрината на паравремевата сигурност толкова добре, колкото я познаваш ти и всеки друг. Въпросът е дали обществото я осъзнава.

Чу се звънец. Рантар Джард натисна един бутон на интеркома пред себе си и се обади:

— Тук Рантар. Какво има?

— Видеообаждане, свръхспешно, за помощник-шеф Въркън от Новилан-еквивалент. Къде мога да го прехвърля, сър?

— Тук, седма кабина. — Рантар кимна към Вал. — Само момент.

Гатон Дард и Антрат Алв — с временни тукашни имена Ганадара и Атаразола — се бяха отпуснали върху седлата и се полюшваха в такт с ритмичното пристъпване на конете. Бяха облечени в строгите ръждивокафяви начала с качулки на северния джесеруански народ, които контрастираха с червено-жълто-сините раирани роби и слънчеви шапки на калеранците, в чиято компания яздеха. От калъфите на седлата им стърчаха къси карабини, а в коланите им бяха затъкнати тежки револвери и дълги ножове. Всеки водеше по шест тежко натоварени коня.

Кору-ин-Иригод, който яздеше до Ганадара, посочи пътя напред.

— Ей оттам — каза той на акалански, езика на западното северноамериканско крайбрежие в този сектор — можем да видим Кареба в другия край на долината. Остава ни един час дотам с товарните коне. Там ще починем, ще пийнем вино и ще празнуваме.

Ганадара кимна.

— Срещнахме се по волята на боговете — нашите и вашите. Робите, които продаде в плантацията на чуждовремците, биха стрували много пари на север. Мъжете са силни и изглежда, са добри полски работници; жените са хубави и добре оформени. Макар че жена ми не би се радвала, ако заведа вкъщи такива слугини.

Кору-ин-Иригод се разсмя.

— За твоята жена ще ти дам един от нашите камшици за коне. — Той се наведе настрана и отряза един кактус, замахвайки с бича си. — Ние в Кареба нямаме грижи с жените си, особено по отношение на слугините.

— В името на Сафар, ако се съмнявате, че ще ви посрещнем добре в Кареба, почакайте, докато покажете там стоката си — обади се друг калеранец. — Такива пушки и револвери рядко се появяват по нашите краища, карат ни все стари и очукани, препродадени и крадени много пъти, преди да ги видят очите ни. Пушка, дето да стреля цели седем пъти, без да свалиш приклада от рамо, това си е чудо!

И той отново спомена името на великия Сафар.

Пътят се разшири и стана равен. Всички спряха и загледаха кирпичените градски стени, които стърчаха на отсрещния рид. След малко ездачите заслизаха от конете, за да проверят и затегнат ремъците. Няколко калеранци се заеха да помогнат на Ганадара и Атаразола да огледат товарните животни. Когато отново яхнаха конете, Атаразола наклони глава, прикри уста с левия си ръкав и започна да мърмори нещо неразбираемо. Калеранците го гледаха смаяни, а Кору-ин-Иригод попита Ганадара какво прави.

— Моли се — отвърна Ганадара. — Благодари на нашите богове, че са ни оставили живи да видим вашия град, и моли за благословията им, за да можем да докараме още много товари пушки и амуниции по този път!

Търговецът на роби кимна с разбиране. Калеранците бяха набожни хора и държаха на добронамерените отношения с боговете си.

— Нека Сафар и вашите богове ни помагат заедно — каза той и направи жест, който би се сторил изключително непочтителен на всеки некалеранец.

— Боговете ни наблюдават — каза Атаразола. — Съвсем близо са до нас и прошепнаха успокоителни думи в ухото ми.