Орхан Памук: Бялата крепост

Подир два дни, в полунощ, отново попита защо съм бил толкова сигурен, че най-близката звезда е Луната? Вероятно сме били подвластни на някаква своя зрителна измама. Тогава за първи път отворих дума за своето обучение по астрономия, накратко го запознах с основните положения на Птолемеевата космография 10 10 Клавдий Птолемей (ок.90–ок. 160) — александрийски астроном, математик и географ. Планетната му теория е чисто геометрична. Според него всяка планета се движи в кръг около някаква точка, а последната от своя страна се движи по окръжност, в чийто център се намира Земята. Птолемей описва толкова точно видимото движение на планетите, че едва след пет века арабите откриват някои несъответствия с наблюденията. В неговото знаменито съчинение „Математически синтаксис“, по-известно с арабското си име „Алмагест“, са събрани всички астрономически знания на древността, то служи, като основно ръководство на астрономите почти до XVI — XVII век. — (Бел. прев.) . Слушаше ме с видим интерес, но се въздържа да каже каквото и да било, за да не разкрие този си интерес. След малко, когато се умълчах, вметна, че знае за Птолемей, ала това не променяло предположението му за съществуването на звезда, по-близка до нас от Луната. До зори не спря да говори за звездите така, сякаш вече имаше доказателства за тяхното съществуване.

На следващия ден тикна в ръцете ми зле изкалиграфирана книга. Въпреки моя недобър турски, схванах, че е „Алмагест“ — резюме, струва ми се, някакво второ копие от друго резюме, преписано не от оригинала; интересувах се единствено от арабските названия на планетите, но в него момент не бях склонен да проявя интерес дори и към тях. Забелязал, че без капка вълнение отмествам книгата, Ходжа кипна. Платил бил седем алтъна за томчето; по-добре да съм разгърнел страниците, да съм им хвърлел едно око и да съм забравел самодоволството си. С търпението на прилежен ученик разтворих повторно книгата, запрелиствах я и се спрях пред една примитивна схема. Простичко нарисуваните сфери, изобразяващи планетите, бяха подредени около Земята — художникът вярно бе отразил действителното им разположение, но нямаше никаква представа за разстоянията помежду им. Сетне погледът ми бе привлечен от малка планета между Луната и Земята; взреш ли се по-внимателно, няма начин да не установиш, че е добавена в ръкописа на по-късен етап — личеше си по свежестта на мастилото. Каза, че ще открие тази малка звезда; и не се шегуваше. Премълчах — настъпи тишина, която опъна както моите, така и неговите нерви. Никога повече не подхвана темата, понеже не успяхме да изстреляме тъй високо друг фойерверк, нещо, което пак би ни отвело неизбежно до разговор за астрономията. Нашият малък успех си остана чиста случайност, така и не разгадахме тайната му.

Знаехме обаче тайната на успеха си по отношение силата и яркостта на светлината и възпламеняването — тук бяхме постигнали много добри резултати. В дюкяна на истанбулски ахтарин 11 11 Търговец на смесена стока: бакалска, бояджийска, железарска, стъкларска и др. — (Бел, прев.) , а Ходжа бе ги обходил един по един всичките, той откри прахообразно вещество — дори собственикът не знаеше как се нарича; решихме, че жълтеникавото прахообразно вещество, пораждащо невероятния блясък, е смесица от сяра и син камък. Добавихме му и всевъзможни вещества, които да придадат на блясъка цвят, ала не постигнахме нищо повече от кафеенокафяво и бледозелено, които не се отличаваха кой знае колко едно от друго. Както каза Ходжа обаче, и това беше предостатъчно до този момент в Истанбул не бяха виждали подобно нещо.

Такава, неповторима, бе и илюминацията през втората вечер от сватбата — всички, дори враговете ни, интриганстващи зад гърба ни с едничката цел да ни изместят, приказваха за нея. Научавайки, че падишахът ни наблюдава от отсрещния бряг на Златния рог, изпитах силно вълнение; страхувах се, че ако нещо се обърка, дълго още не ще зърна родината си. Като поздрав към гостите и за да ги подготвим за същинската илюминация най-напред пуснахме по-бледите фойерверки, изстрелвани право нагоре, после с Ходжа задействахме кръговото устройство, наричано от нас „воденицата“; за миг небето се озари в червено, жълто и зелено, а пукотевицата бе оглушителна — надмина всичките ни очаквания; фойерверките изхвърчаваха, кръгът потегляше ускорено и се връщаше, връщаше се и, осветявайки всичко наоколо като ден, спираше. Представих си, че съм във Венеция, бях осемгодишен, когато за първи път наблюдавах заря, ала както и сега, се усещах нещастен, защото облякоха моята нова червена дрешка не на мен, а на батко ми, съдрал своята в някаква вчерашна разправия; избухващите фойерверки бяха червени като моята връхна дреха с безброй копчета, която не можах да облека нея вечер и която — заклех се — никога повече нямаше да облека; в същия цвят бяха и копчетата на дрехата ми, възтесничка за по-големия ми брат.