Орхан Памук - Бялата крепост

Тъмницата бе ужасяващо място — в подземията й гниеха в нечистотия стотици пленници. Там продължих да упражнявам новата си професия — помогнах на мнозина. Изписвах рецепти на надзирателите с болежки било в гърба, било в краката. Тъй че отново ме отделиха от другите и ми дадоха хубава килия, в която проникваше слънце. Знаех положението на останалите и се опитвах да съм благодарен на съдбата си, но една сутрин ме вдигнаха заедно с всички и ми наредиха да ида на работа. Присмяха се на обясненията ми, че съм лекар и разбирам от медицина и наука — нужни били хора да надстроят оградата в градината на пашата. Тръгнахме заранта, преди изгрев слънце, оковани във вериги, и се озовахме извън града. Цял ден събирахме камъни, а вечерта, навързани един за друг с веригите, се прибрахме в тъмницата — тогава си рекох, че Истанбул е красив град, стига човек в него да не е роб, а господар.

Макар че аз не бях обикновен роб. Освен за гниещите в тъмницата роби, вече се грижех и за някои подочули оттук-оттам, че съм лекар. Бях принуден да заделям част от припечеленото чрез докторлъка за кехаята 5 5 Старейшина на професионална гилдия. — (Бел. прев.) на робите и за надзирателите, които скришом ме извеждаха от тъмницата. С парите, които успявах да укрия от тях, си плащах уроците по турски. Моят ходжа 6 6 Думата, освен духовно лице, означава и учител. — (Бел. прев.) , който се грижеше за разни дребни дела на пашата, бе свестен човечец. Радваше се, че напредвам бързо в научаването на турския и казваше, че за кратко време ще се превърна в мюсюлманин. Смущаваше се винаги, когато му плащах за уроците. Давах му пари и за да ми носи храна, тъй като твърдо бях решил да се погрижа за себе си.

През една мъглива вечер в килията ми се отби кехаята — пашата желаел да ме види. Смаях се, развълнувах се, но се приготвих начаса. Надявах се някой мой предприемчив роднина, я баща ми, я бъдещият ми тъст, да е проводил избавлението ми. Докато вървяхме в мъглата по криволичещите тесни улици, все си представях как внезапно се озоваваме пред нашия дом, или как, като след пробуждане от сън, съзирам лицата на своите близки. Представях си как са издирили начин да изпроводят посредник, как в същата тази мъгла ме качват на кораб и ме връщат в родината, но когато влязох в конака 7 7 В случая — голяма богаташка къща. — (Бел. прев.) на пашата, разбрах — нямаше да се измъкна толкова лесно. Тук всички се движеха, стъпвайки на пръсти.

Първо ме въведоха в някаква софа 8 8 Вътрешното пространство на османските къщи е организирано около централна софа — нещо като вестибюл, дневна, откъдето се влиза в останалите стаи. (Бел. прев.) , докато чаках, те се шмугнаха в друга стая. На малък миндер лежеше дребен, миловиден човек, завит с одеало. До него се бе изправил едър мъжага. Лежащият се оказа пашата — даде ми знак да го доближа. Заговорихме. Заразпитва ме — казах, че съм изучавал астрономия, математика и малко инженерство, но че разбирам и от медицина и съм помогнал на мнозина да оздравеят. Разпитваше ме и аз щях да продължа с разясненията си, но той ме прекъсна с думите, че щом съм научил толкова бързо турски, вероятно съм умен човек и добави — страдал от неизлечима болест, досега лекарите не откривали цяр за нея, та като чул за мене, пожелал да ме види.

Пашата тъй заразказва за болестта си, сякаш държеше да ме убеди, че в целия свят той единствен, понеже враговете му успели чрез клеветите си да заблудят Аллах, страда от тази особена болест. Всъщност бе болен от познатата вече за нас астма. Поразпитах го най-подробно, преслушах кашлицата му, сетне се смъкнах в кухнята и с каквото намерих там, направих зелени хапове от мента; приготвих и сироп срещу кашлица. Поради страха на пашата да не бъде отровен, изпих, след като му показах цяровете, малко от сиропа и глътнах един хап. Нареди ми да се измъкна незабелязано от конака и да се прибера в тъмницата. По-късно кехаята ми обясни — пашата не искал останалите лекари да завиждат. Посетих го и на следващия ден — преслушах го и му дадох от същите цярове. Радваше се като хлапе на цветните хапове, които отброих в шепата му. Сетне, в килията, дълго се молих да оздравее. На следващия ден излезе северен вятър, лек и приятен — при такова време, рекох си, човек и да не го иска, ще се усети по-добре; не бях потърсен от никого.

Подир месец ме викнаха в полунощ — намерих пашата здрав и читав. Голяма бе радостта ми, когато, докато кореше някакви люде, долових равномерното му дишане. Беше доволен, че ме вижда, каза ми, че е оздравял и че аз съм добър лекар. Попита ме какво искам от него. Знаех — няма да ме освободи веднага и да ме върне у дома; оплаках му се от килията и от прангите си; обясних му, че ще бъда по-полезен само ако усърдно се занимавам с медицина, с астрономия, с наука и че напълно безсмислено ме съсипват с непосилен труд. Чу ли ме, или не — не зная. Надзирателите задържаха голяма част от парите, които бе турил за мене в кесия.