Орхан Памук - Бялата крепост

Два дни по-късно, въз основа на преброяването, правено в джамиите, Ходжа бе стигнал до извода, че болестта е отминала, но не това се оказа причината за радостта на Ходжа в оня петъчен ден: групичка обезнадеждени еснафи влязла в схватка със завардилите пътищата еничари; занаятчиите успели да привлекат на своя страна и част от еничарите, които били разтревожени от предприетите мерки, и един-двама проповядващи в кварталните джамии глупави имами, и неколцина пристрастени към грабежите разбойници и безделници; твърдели, че чумата си е работа на Аллах и никой не бива да се намесва в нея, ала събитията били приключени, още преди да се разраснат. Шейхюлислямът 34 34 Шейхюлислям — глава на мюсюлманското духовенство. — (Бел. прев.) издал фетва и начаса, вероятно за да изглеждат събитията по-значими, отколкото бяха всъщност, двайсет души били убити. Ходжа бе предоволен от живота си.

Следващата вечер оповести своя триумф. В двореца никой вече не говорел за премахване на предохранителните мерки; когато поканили агата на еничарите, той подметнал за привърженици на бунтовниците и в самия дворец; султанът кипнал; тая групичка, принудила чрез своята враждебност Ходжа да изживее тежки дни, била разпръсната като пилци. Говорело се, че Кьопрюлю, когото по-рано одумваха, че бил на тяхна страна, щял да вземе твърди мерки срещу бунтовниците. Ходжа с радост отбеляза, че в това отношение е повлиял на падишаха. За да убедят султана, дори потушилите бунта разправяха, че чумата е отшумяла. На всичкото отгоре думите им си бяха истина. Падишахът засипал Ходжа с нечувани до този момент похвали; отвел го до клетката, измайсторена за докараните от Африка маймуни; докато наблюдавал маймуните, чиято мръсотия и наглост отвращавали Ходжа, владетелят се поинтересувал дали могат да бъдат научени да говорят като папагалите. Сетне, обръщайки се към свитата си, обявил, че желае по-често да вижда Ходжа край себе си и че изработеният от него календар на чумата се е оказал верен.

Един петъчен ден, подир месец, Ходжа стана главен астролог; дори нещо повече: когато султанът съобщи, че чумата ни е напуснала и отиде на петъчния намаз в „Света София“, където се бе сбрал целият град, Ходжа стоеше току зад него; бяха премахнати всички предохранителни мерки и аз бях сред тълпата, която екзалтирано сипеше благодарности към Аллах и султана. Щом султанът, яхнал коня си, мина край нас, всички наоколо се разкрещяха неистово; после изпаднаха в екстаз, настана невероятна блъсканица, тълпата се люшна, еничарите ни заблъскаха назад, по някое време бях притиснат между настъпващите и едно дърво, сетне разблъсквайки тълпата с лакти, успях да се оттласна напред и след няколко крачки се озовахме очи в очи с Ходжа, пристъпващ предоволен и прещастлив. Избегна погледа ми, сякаш не беше ме разпознал. Внезапно сред ужасяващата олелия ме споходи някакво наивно вълнение, в този миг вярвах, че Ходжа наистина не ме е видял, разкрещях се, завиках името му, исках да разбере за моето присъствие, може би, ако ме забележеше, щеше да ме измъкне от тълпата, щеше да ме спаси и аз щях да взема участие в щастливото шествие на хората, които държаха в ръцете си триумфа и мощта! Исках го, но не за да получа своя дял от триумфа или някакъв отзвук за стореното от мен; чувството в душата ми бе съвършено различно: аз трябваше да съм там, защото аз бях Ходжа! Също като в страховитите сънища, които често сънувах, бях се отделил от самия себе си, понеже се наблюдавах отвън; понеже можех да се наблюдавам отвън, значи бях някой друг; дори не желаех да науча кой беше този друг, в чиято личност се бях загърнал; преди миг, докато уплашено се виждах как отминавам край себе си без да се позная, копнеех да се присъединя към него. Груб като животно войник обаче с все сила ме тласна назад, в тълпата.

В седмиците след чумата Ходжа не само се сдоби с поста главен астролог, той най-сетне успя да установи онази близост със султана, на която се надявахме от години: след онзи малък и безуспешен бунт, великият везир дал на майката на султана да разбере, че е време владетелят да се освободи от шутовете в своето обкръжение; защото и еснафът, и еничарите смятали, че умниците от неговото обкръжение, повели го по кривия път със своите празнословия, носят отговорност за бедствията. Прогониха от двореца целия отбор от приближени на предишния главен астролог Съткъ ефенди — говореше се, че и той имал пръст в заговора, — пратиха ги в изгнание, отнеха им длъжностите, а техните задължения бяха прехвърлени на Ходжа.