Орхан Памук - Бялата крепост

Тутакси се заловихме за работа. Ходжа бе преизпълнен с решимостта на хората, които знаят какво искат; харесваше ми тази непоколебимост, каквато преди не бях забелязвал у него. Решихме, тъй като знаехме, че на другия ден пак ще бъде повикан, да спечелим време. Първоначално се споразумяхме да не даваме много сведения, а това, което дадем, да може веднага, в случай на нужда, да бъде потвърдено. Остротата на неговия ум, която толкова харесвах, моментално го отведе до възгледа, че „предсказанието е измама, ала то идеално може да бъде използвано за въздействие върху глупаците“. Изслушвайки ме, Ходжа комай се съгласи, че чумата е бедствие, което може да бъде възпряно чрез здравни предохранителни мерки. И той като мен не отричаше връзката на Аллах с бедствието, но връзката беше косвена; ето защо и ние, смъртните, можехме да запретнем ръкави и да сторим някои неща срещу бедствието, без това изобщо да накърни гордостта на Аллах. Пророк Омар 31 31 Омар ибн Хаттаб (ок. 585–544) — вторият праведен халиф, близък съмишленик на Мохамед; има големи заслуги за укрепването и разпространението на исляма; с неговото име са свързани много религиозно-правоверни предписания и въвеждането на мюсюлманското летоброене; сунитската историческа традиция го представя като идеален управник, а шиитската — като узурпатор. — (Бел. прев.) не беше ли повикал Абу Убейда от Сирия в Медина, за да избави армията му от чумата? За да предпази падишаха, Ходжа щеше да поиска от него да сведе до минимум своите контакти. И не за да всява смъртен ужас в сърцето на падишаха, та да го подтикне към вземането на предохранителни мерки, а защото си беше опасно; султанът не оставаше сам задълго, та да го сплаши някакво поетично описание на смъртта; дори и да се повлияеше от бръщолевенията на Ходжа, тълпата от глупаци покрай султана щеше да потисне ужаса му тутакси, щом го споделеше с нея; сетне същите безсрамни глупаци всеки момент можеха да обвинят Ходжа в безбожие. Ето защо, опирайки се на моите литературни познания, скалъпихме една история.

Онова, от което най-много се опасяваше Ходжа бе, че ще се наложи с точност да се определи краят на чумата. Предполагах, че трябва да започнем с броя на ежедневно умиращите; когато го споделих с Ходжа, той не ми се стори кой знае колко впечатлен, щял да потърси помощта на падишаха, та да се сдобие с цифрите по тази тема, само че щял да прикрие искането си с една друга история. Нямах чак толкова вяра на математиката, но и ръцете ни бяха вързани.

На следващата сутрин Ходжа отиде в двореца, а аз — в града, при чумата. Страхувах се колкото и преди от чумата, но бях позамаян от силата на движението и на живота, от копнежа си поне мъничко да уловя света. Бе ветровит, хладен летен ден; бродейки сред умиращи и умрели, усетих, че от години не съм обичал така живота. Влизах в джамийските дворове, върху лист хартия записвах броя на носилките с мъртъвците, после, обикаляйки кварталите, се опитвах да открия някаква връзка между видяното и броя на мъртвите: не беше лесно да се осмислят всички домове, хората, тълпата, радостта и мъката, веселието. Отгоре на всичкото с някаква необичайна лакомия очите ми се спираха единствено върху детайлите на чуждия живот, на щастието, безнадеждността и безразличието на хората, живеещи със своите близки и роднини под един покрив.

Към обед, замаян от тълпата и мъртъвците, минах на отсрещния бряг, в Галата, обиколих сиромашките кафенета по пристанището, притеснено попуших тютюн, хапнах в една бедняшка гостилница, воден единствено от жаждата за осмисляне, обходих пазари и дюкяни. Исках да запечатам в съзнанието си всяко едно нещо поотделно, за да стигна до някакъв извод. Прибрах се у дома претрепан от умора след падането на вечерната тъмнина, изслушах пристигналия от двореца Ходжа.

Работите вървели отлично. Съчинената от нас история дълбоко впечатлила падишаха. Умът на султана бил обсебен от идеята, че чумата, досущ като Дявола, който приема човешки облик, ще се опита да го измами; взел решение външен човек да не припарва до двореца; въвел най-строг надзор над влизащите и излизащите. Щом попитал кога и как ще изчезне чумата, Ходжа заговорил тъй убедително, че султанът, обладан от страх, казал как пред очите му оживява Азраил 32 32 Азраил — Ангел на смъртта (библейският арахангел Михаил), който се явява, за да вземе душата на умиращия. — (Бел. прев.) , бродещ като пиян из града; бил подтикнат да види тази гледка. И разтревожен, Ходжа тутакси го поправил — не Азраил, Дяволът тласкал човека към смъртта. И изобщо не бил пиян, а лукав. Както и го бяхме запланували, Ходжа казал, че с Дявола трябва да се воюва. Което налагало да се проследи кои места наобикаля чумата, та да се открие кога ще остави града на спокойствие. Макар че сред свитата на султана веднага се намерили хора, дето заявили, че да воюваш с чумата означава да се опълчиш срещу Аллах, владетелят изобщо не им обърнал внимание; после попитал за животните; ще засегне ли чумата-дявол неговите соколи, лъвове и маймуни? Ходжа на секундата отвърнал, че Дяволът приемал човешки облик за пред хората, а за пред животните се превъплъщавал в мишка. Султанът наредил да бъдат докарани от някой отдалечен, незасегнат от чумата град петстотин котки, а на разпореждане на Ходжа да бъдат предоставени колкото хора желаел.