Палечко Array - Осетинска приказка (Осетинска приказка)

— Татко, татко!

Но тук нямало никого.

Бащата се върнал в селото и казал на хората:

— Погубих момчето си!

И се заел отново със същата работа, с която се прехранвал: започнал да пасе гъските и телетата на съселяните си.

След като не намерил баща си, Палечко се върнал обратно в дома на великаните. Те му се зарадвали и той заживял с тях. Денем великаните ходели на лов, вечер се връщали с дивеч. Така преживявали.

Веднъж Палечко погледнал през вратата и видял в степта нещо като връх на калпак.

— Какво е това, дето се вижда там? — попитал той великаните. Великаните отговорили:

— До нашия дом имаше един сребърен коневръз. Някой ни го отмъкна и го заби там. Отдавна се мъчим да го издърпаме, но все не можем.

Палечко завел великаните при коневръза. Накарал ги един по един да опитат силата си и да го извадят от земята, но те не успели. Тогава рекъл:

— Е хайде, опънете заедно!

Но и седмината не могли да го измъкнат.

Палечко сам се приближил до коневръза и го потеглил, но той не се помръднал. Потеглил го втори път — едва-едва се разклатил. Ядосал се, пипнал здраво и за миг го измъкнал. На мястото на коневръза останала дупка. Пъхнал ръката си в нея и извадил един златен пръстен. Натоварил коневръза на гърбовете на седмината великани, те го пренесли в къщи и го поставили на старото му място.

Великаните много обикнали Палечко и се грижели за него.

Веднъж той им съобщил:

— Напускам ви!

— Къде отиваш? Къде ще намериш по-добър живот? Какво не ти достига? — започнали да го разубеждават великаните.

— Татко ми каза да тръгна на пътешествие и аз отивам.

Не им се искало на великаните да ги напусне, но нищо не можели да сторят. Сестрата се скарала на братята си:

— Засрамете се, братя мои, щом не можахте да го задържите!

А Палечко вървял и вървял по пътя си и стигнал до едни гробища. Пътникът винаги се сгорещява, Палечко седнал в сянката на един паметник и се замислил:

— Този покойник, личи си, отскоро е тук.

В същия миг долетял един гълъб. Палечко седял в сянката на паметника и видял как гълъбът се превърнал на хубавица, подобна на самата месечина. Тя извадила някакви пръчици, сложила ги на каменната плоча, разринала пръстта от гроба, вдигнала оттам един мъртъв млад човек, прекарала по него пръчиците и той оживял.

А Палечко все стоял в сянката и наблюдавал.

Слънцето се наклонило към залез. Девойката пак прекарала пръчиците по младия човек и той пак станал мъртвец. Заровила го отново, подравнила гроба, както по-рано, превърнала се на гълъбица, подхвръкнала и отлетяла.

Палечко се втрещил: „Ако разкажа за това чудо, кой ще ми повярва?… Ще се скрия и ще остана тук през нощта — решил той. — Гълъбицата може да долети тук и утре.“

Отишъл до мястото, където девойката сложила пръчиците, и си изкопал скривалище, — а много ли е нужно за такъв Палечко!

Изгряло слънцето, гълъбицата пак долетяла и се превърнала на девойка. Сложила пръчиците си на каменната плоча. Палечко ги грабнал и бързо се скрил.

Девойката се уплашила, отново се превърнала на гълъбица, подхвръкнала и отлетяла. А покойника оставила незаровен. Палечко прекарал пръчиците по него и той оживял. Прекарал втори път пръчиците, младият човек пак станал мъртвец и Палечко го заровил.

Напуснал гробищата и тръгнал напред. Стигнал до едно голямо село. Хора много, а всички мълчали, не разговаряли един с друг. На края на селото живеела една баячка и господ завел Палечко право при нея. Останал тук на гости и попитал баячката:

— Какво е това чудо: селото голямо, хора много, пък дори петли не се чуват да пеят?

Баячката отговорила:

— Умря синът на княза и князът го жалее. Никой не смее да произнесе излишен звук.

— Ами ако върна сина му към живот, с какво може да ме възнагради князът?

— Ще бъде много хубаво! — казала бабичката.

— Щом е тъй, иди да го попиташ.

Баячката се явила в дома на княза, застанала пред съветника и му рекла:

— Имам един гост и той казва: „С какво може да ме възнагради князът, ако върна сина му към живот?“

Съветникът доложил на княза. И князът заповядал на приближените си:

— Идете й счупете ребрата! Моята скръб тече с кървави сълзи от очите ми, а тя какви ги дрънка!

Отишли при баячката и така я набили, че едвам се измъкнала. Пребита и осакатена, тя се върнала в къщи при госта си и му казала:

— Заради теб ме пребиха! Господ да не ти прости!

— Хайде да идем двама! — казал Палечко.

Явили се в дома на княза и помолили приближените да му доложат, че е дошъл човекът, който може да върне сина му към живот. Князът излязъл при Палечко и закрещял: