Адел Паркс - Да си намериш майстора

Като се поокопитва, се обръща към приятелката ми.

— Иси, имаш ли си ухажор? — пита, докато й поднася парче сладкиш. Двете нарочно не се споглеждаме, защото макар да сме на по трийсет и три, чуем ли думата „ухажор“, прихваме в истеричен смях.

— Не — съумява едносрично да отвърне Иси и бързо натъпква парче кейк в устата си.

— О. Какво безобразие. Може би се преработваш? Нали не си занемарила социалните си контакти? Не забравяй, че животът не се изчерпва само с работа. — За едно с мама сме единодушни. Ако Иси пожелае да си намери мъж, не би трябвало да срещне големи затруднения.

— Въпросът не е в работата. Просто все така се случва, че вечно налитам на копелета. — При споменаването на неприличната дума мама се изчервява. Аз се забавлявам и следя разговора с интерес. Двете с мама преповтаряме този диалог всяка седмица. Не спирам да се удивлявам от факта, че макар бракът да й е причинил толкова нещастие, продължава да смята, че той е заветна мечта на целия свят. — Снощи се запознах с един мъж. — Споглеждаме се — и двете отлично знаем, че само дава на майка ми празни надежди. — Но не успях да запиша правилно телефонния му номер, цифрите излизат с една повече.

Иси преиначава истината, за да не нарани чувствата на една застаряваща дама. Всеки на нейно място би го сторил. В следващия час двете с майка ми анализират телефонния номер, опитвайки се да разгадаят коя е погрешната цифра. Не съм присъствала на по-безсмислено занимание! Решавам да напръскам розите, които са заболели от листна въшка.

Той е потресаващо грозен. И докато повечето хора се срамуват от физическите си недостатъци, Найджъл Бейл — моят шеф, тъне в блажено неведение, относно приликата си със Съскащия Сид 7 7 Герой от детската книжка с хумористични стихотворения за животни „Капитан Бийки“ от Джеръми Лойд. — Б.пр. . Маниерното му поведение е в известен смисъл дори по-непривлекателно. Той е много висок и би трябвало да с кльощав, но вместо това има широк ханш като на матрона и бирено коремче. То свидетелства за безбройните случаи, когато сгащва в кръчмата някое нещастно, беззащитно новопостъпило попълнение на екипа и го налива, докато го изтърколи под масата, по-точно — в леглото си. Има големи ходила и дебели пръсти. Темето му леко плешивее. Наличната коса е мазна и служи да фиксира пърхота върху кожата на главата му. И въпреки всичко това Бейл е невъобразимо арогантен, самоуверен и суетен. До такава степен, че не би разпознал себе си в горното описание. Смята се за най-интелигентния представител на целия мъжки род и макар в TV6 да не се сблъсква ежедневно с Бог знае колко смазваща конкуренция, греши. Бейл е твърдо убеден, че в очите на противоположния пол е неустоим. За нещастие при доста негови представителки това важи с пълна сила.

Едната причина е банковата му сметка. Огромна е. Направо тлъста.

Освен това разполага с власт. Почти неограничена.

Два мощни афродизиака. Досрамява ме, че съм жена, като видя Съскащия Сид заобиколен с глутница млади лисици, изгарящи от желание да се проснат по гръб и да се жертват на ползу роду и банковата му сметка. Отвращавам се при мисълта, че подобни жени, неизменно привлекателни и често пъти интелигентни, ги мързи да си понапрегнат мозъка и се заемат да си осигурят повишение по най-баналния начин — като легнат с шефа.

Сега долавям присъствието му, и то не само по телесната миризма и лошия му дъх. Наоколо се е възцарила мъртвешка тишина. Съскащия Сид се надига от бюрото си в шикозния си кабинет без стени и се просмуква насреща ми като тиня. Подготвям се за срещата, като започвам да дишам през устата.

Насилвам се да вдигна поглед. Найджъл се е надвесил над бюрото ми. Няма усет за лично пространство и като че ли не проумява, че не желая да се доближавам до него. Дали собствената му майка не я е гнус? Сякаш се намирам пред купчина мъртва риба на витрината на рибарски магазин.

— Две думи, с ваше позволение — полива ме с пръски слюнка. Заблуждава се, че като имитира викторианско красноречие от времето на Дикенс, изглежда много изискан. Енергично размахвайки ръце в опита си да ускоря циркулацията на въздух помежду ни, го последвам към кабинета му. В качеството си на шеф на отдела за хумор и забава (позиция, която си извоюва чрез уникална смесица от изнудване, нереални обещания и — колкото и да ме боли да го призная — вроден търговски нюх) Бейл разполага с три кабинета. Кабинетът му на важен шеф се намира на шестия етаж, по-голям е от целия ми апартамент и е претъпкан с мебели от махагон и тиково дърво, луксозен мек мокет до глезена (с разнообразни приложения) и безброй снимки на Бейл с различни знаменитости. На мен обаче не ми въздействат — все така не ми е интересен и продължавам да го намирам за крайно отблъскващ. Кабинетът изглежда досущ като в „Династия“. Този човек тъне в блажено неведение, че Ню Романтик 8 8 Култово течение във Великобритания в началото на осемдесетте, което се свързва с музиката на групи като „Дран“ и „Депеш Мод“ и характерни фрапантно облекло и грим с елементи на пънк. — Б.пр. отдавна не са на мода. Вторият му кабинет представлява малко самостоятелно жилище в Челси. Изтръпвам само като си представя що за договори се подписват там. Никога не съм го посещавала лично. Третият е кабинетът на нашия етаж, накъдето ме води сега. Разбира се, той също е огромен, но тъй като е много модерен, няма стени. Не защото сме добре дошли по всяко време (никой не проявява желание „да се отбива“), а за да ни държи в страх чрез постоянен надзор.