Генадий Парашкевич - Шпионин в юрския период

— В това отношение всичко е наред. Форман е известен специалист. Поканата на Ла Пар е санкционирана отгоре. Възможно е професията му да бъде камуфлаж. Фирмата „Травъл“ е заинтересувана от бъдещи купувачи… Запомни едно: тази операция е необикновена. Каквото и да се случи, ти трябва да се движиш само към сейфа! Само в това ти е успехът. Можеш да излезеш от „Травъл“ само с тяхната машина. Ако се върнеш, в теб ще стрелят дори подкупените от нас хора. Те ще се страхуват от провал и затова ще те убият.

— Кой е идвал в квартирата ми?

— Пазят те, Ел — отклони отговора шефът.

— Добре. Още един въпрос… Проверявали ли сте Джой Бериман? Тя за кого работи?

— Имаш подозрения ли? — Той се засмя. — Не… Остави ги… Много внимателно следим всяка нейна крачка… Отношенията й с Форман са предизвикани от съвсем лични причини… Джек имаше известни надежди по този повод, но напразно. Форман е лекомислен човек.

Той не се доизказа. В кабинета (нечувано нарушение на реда) влезе Хелън Джукс. Върху лицето й беше изписан такъв страх, че шефът, без да я пита за нищо, дръпна от увисналата й ръка телефонната слушалка с влачещ се по пода шнур.

— Ти? — смая се той, изблещил очи.

Не исках да преча на шефа и отидох до прозореца. Пред очите ми попадна вестник. На разтворената страница се усмихваше излъскан красавец. „Джек Харби — първа цигулка в оркестъра на «Дилън»! Трупът на Джек е намерен в каменоломнята!“

Нервно хвърлих вестника.

Шефът предаде слушалката на Джукс бавно, внимателно, като някаква скъпоценност. Никога досега не бях виждал такава открита усмивка на подпухналото му лице:

— Свободна сте, Хелън!

И веднага тържествено, едва ли не с благоговение, се обърна към мен:

— Ел! Ти ще се справиш с тази работа!… Но запомни, запомни, запомни — имаш един-единствен изход: към сейфа!

След около пет минути шефът развеселен ме караше по околовръстния път, като ми обясняваше как да намеря сътрудниците на Консултацията, в случай че непознатата машина ме изхвърли на територията на „Травъл“.

— Тук — посочи шефът — ще работи санитарно-пътната бригада на майор Данинг. Познаваш го… Там ще се извършва ремонт на магистралата. Кронър-младши… По на юг — учение с хеликоптери. Шмид… Страхотни разходи, но просто сме длъжни да рискуваме… — Потупа ме по рамото и попита: — Имаш два часа. Какво ще правиш?

— Откарайте ме до „Комета“.

— По това време Джой не е там.

— Няма значение. Знаете, че съм суеверен…

В залата нямаше никой. Зад паравана някаква нова изтриваше съдовете. Когато се навеждаше, дългите й коси красиво падаха върху голите й рамене. Кимнах и я помолих за кафе.

Притисках лявата ръка до тялото си и чувствувах успокоителната топлина на „Магнума“ под мишницата. Пийнах от кафето. Премислих възможностите. Не бяха много, но все пак имаше такива… И изведнъж ми се стори, че някога, много отдавна, съм преживял всичко това… Кога?… Къде?… В Итака?… В Бърдок… Не, там беше друго.

В бара влязоха двама. Единият дълъг, с плоско бледо лице, подвижен като ръгбист, каза нещо на момичето. То се усмихна и погледна към мен. Отвърнах на усмивката й. Вторият, с тъмен кариран костюм, спокоен и уверен, приближи до моята маса с чаша в ръка, наведе се ниско и каза:

— Младежо, твоят пистолет е под мишницата, а моят — в джоба. Разликата е голяма, нали?… Стани и марш към вратата зад тезгяха. И не се дърпай, барът е заварден, а приятелят ми стреля не по-зле от мен.

Свих рамене и се подчиних.

Така влязохме, аз напред, те отзад, в голяма стая, за чието съществуване никога не съм подозирал. Тук ми взеха „Магнума“ и документите.

— Хубави книжа — каза дългият.

— Сложи ги на масата! — Резкият и неочакван глас ме накара да се обърна. Но в стаята нямаше никого освен тези двамата. Досетих се — заповядваха чрез микрофона.

— Изреди постовете на фирмата „Травъл“ — заповяда същият глас.

Това вече беше сериозно!… Без да се противя, характеризирах всеки пост като научен урок.

— Можеш ли да отваряш каси?

— Не по-лошо от Травай 1 1 Батист Травай (прякор „Кралят на алибито“) — известен гангстер, специалист по разбиване на каси. — усмихнах се аз.

— Коридорите на „Травъл“ — произнесе невидимият — са снабдени с телевизионна апаратура. Всяко движение се фиксира на екраните. На какво се надяваш?

— На реакцията.

След като помисли малко, невидимият забеляза:

— Готов съм да ти повярвам… Надявам се, не се смущаваш, че на една и съща пътечка са се срещнали двама ловци?… Ние също се интересуваме от машината на Парк.