Едит Парджетър - Вълче биле

— А, не. Рано му е! Едва ли ще реши, че вече се е разплатил.

Хю се засмя отривисто и дрезгаво, остави чашата си, стана и сърдечно потупа Кадфел по рамото.

— Трябва да тръгвам. Събера ли се с вас, всеки път се улавям, че укривам закононарушение.

— Някой ден може и така да свърши — каза Кадфел сериозно.

— Със закононарушение? — Хю му хвърли поглед през рамо, все така усмихнат.

— С отдаване на Бога. Не един или двама са извървели пътя от едното до другото, Хю, и меЖдувременно са били полезни на света.

На следващия ден следобед Едуай и Едуин се появиха на прага на сушилнята сресани и издокарани, и двамата някак стъписани от собствената си благопристойност, поне в началото. В хрисимото си държание изглеждаха толкова еднакви, че Кадфел трябваше постоянно да се вглежда за кафявите и за пъстрите очи, та да ги различава. Изказаха със звънки гласове своите сърдечни благодарности и поне за момента между двамата цареше пълна хармония.

— Тези тържествени премени — отбеляза Кадфел, като наблюдаваше двамата с предпазлива благосклонност — едва ли са в моя чест.

— Игуменът прати да ме повикат — обясни Едуин и очите му се разшириха от благоговение. — Мама ме накара да си облека най-хубавите дрехи. Той дойде с мен само така, иначе не е поканен.

— А той пък взе да се препъва на прага — не закъсня да му го върне Едуай — и почервеня като кардиналска шапка.

— Не съм!

— И още как! Ето, сега пак! — и наистина страните на момчето бързо станаха кървавочервени.

— Значи игумен Радулфъс те повика — повтори Кадфел. — А какво мислите за новия ни игумен?

Никой от двамата нямаше да си признае, че е бил втрещен. Размениха си предупредителни погледи и Едуай каза:

— Беше много откровен. Но не съм убеден, че ми се иска да стана послушник тук.

— Той каза — съобщи Едуин, — че това е въпрос, който трябва да се обсъди с майка ми и с познавачите на закона, но че имението не може да принадлежи на манастира, договорът е невалиден и ако завещанието е законно и графът на Честър го одобри като сюзерен, Молили ше бъде мое, а докато стана пълнолетен, манастирът ще държи там свой управител, а пък игуменът лично ще бъде мой застъпник.

— И ти какво отговори?

— Благодарих му, какво друго? Кой знае по-добре как се управлява едно имение? Мога да науча от тях всичките умения. Двамата с майка ми искаме да се върнем там колкото може по-скоро, веднага като спре да вали сняг — радостната възбуда на Едуин не помръкна, но за момент той стана сериозен. — Брат Кадфел, беше ужасно… за Майриг… Не мога да разбера…

Да, за младите беше трудно да разберат и почти невъзможно да простят. Но там, където бе имало симпатия и доверие, въпреки всичко оставаше да тлее неподправена сърдечност, която нямаше нищо общо с отвращението и ужаса, породени от отровителя.

— Нямаше да отстъпя Молили без бой — каза Едуин, решен да бъде откровен докрай. — Но ако той бе станал собственикът, мисля, че нямаше да оспоря правото му. А ако надвиех аз… не знам! Само че той никога нямаше да се съгласи на половината, нали? Въпреки това съм доволен, че се измъкна. Може да е грях, но се радвам и толкоз!

Ако беше грях, той не беше сам в него, но Кадфел не спомена нищо по този въпрос.

— Отец Кадфел, щом се върнем в Молили, имам намерение да навестя Айфор ап Морган. Когато го помолих, той не ми отказа благословията си и ме проводи с целувка. Мога да му бъда като внук.

Слава Богу, че не направих тази грешка да му го предложа аз, помисли си Кадфел с нежност. Младите най-много мразят да бъдат призовавани да извършат някое добро дело, след като вече сами са взели добродетелно решение.

— Добре си го намислил — каза той сърдечно. — Айфор ще ти се зарадва. Ако заведеш и Едуай, кажи му как да ви различава. Неговите очи може да не са така силни като моите.

Двамата се усмихнаха на думите му.

— Той все още ми е длъжник заради пердаха, който отнесох заради него, както и за нощта, прекарана в тъмницата. Тъй че имам намерение да ходя в Молили, когато си поискам.

— Аз пък изтърпях две нощи — възрази Едуин, — и то на много по-лошо място.

— Ти ли? Отърва се без пукната синина, гледаше си удоволствието, Хю Берингар се погрижи за теб, тъй че не ми ги разправяй!

И Едуай закачливо заби показалец в корема на Едуин, той пък му подложи крак и го просна на пода. Двамата се развикаха и се сборичкаха. Кадфел известно време ги гледаше благо, после сграбчи по една шепа гъста къдрава коса и ги разтърва. Двамата се изтърколиха встрани и после се изправиха прилежно. Все така сияеха, но видът им вече далеч не беше безупречен.