Шримад Бхагавадгита упанишада

5. Дела на жертва, дар и покаяние не трябва да се изоставят. Да се извършват трябва, защото жертвата, дарът и покаянието очистителни са за мъдреците.

6. Ала дори делата тези без обвързване, като се отхвърлят плодовете да се извършват трябва — това, о, Партха, е твърдото ми убеждение.

7. На задължителните действия отхвърлянето неподходящо е. Поради заблуда щом се изоставят — това оставяне се определя като тамасично.

8. Тоз, който делото отхвърля поради страх от телесно неудобство, със мисъл „болезнено това е“ , той раджасично изоставяне извършва и не получава на оставянето резултата.

9. „Да се извърши трябва“ — щом с тази мисъл предписаните действия се изпълняват, о, Арджуна, като се остави привързаността и плодовете — това отричане е саттвично.

10. От неприятно действие не се отвръща, нито към приятно се привързва отреченият, в чистотата установен мъдрец, от всичките съмнения освободен.

11. За въплътения не е възможно напълно действията да остави; но изоставил плодовете на делата, той отречен се нарича.

12. Нежелани, искани и смесени — три вида са за неотречения на делата плодовете, но за отречения никакви не съществуват.

13. Петте причини, мощноръки, за извършването на делата според Санкхя, от мене чуй.

14. Тялото или опората, деецът, сетивата разни, различните енергии и петата — съдбата.

15. Чрез тялото, речта или ума, човек каквото действие и да извършва — правилно или пък не — причина тези пет са.

16. И затова тоз, който поради непробуденост на разума за деец единствен аза смята, той истината не съзира и е с разсъдък замъглен.

17. Който не мисли, че действува, чийто разум незамърсен е, дори и да убие тези хора, той не убива, нито се обвързва.

18. Познание и познаваемо, а също и познаващ са тройния подтик за дейност, а средство, действие и действуващ на делото са тройната опора.

19. Познанието, действието и дееца три вида са според свойствата различни — в науката за свойствата така се казва. Чуй за тях.

20. Познанието, чрез което във всички същества реалност нерушима и единствена се вижда — неделима в своята многообразност — това познание саттвично е.

21. Различни всички същества което знание съзира поради тяхната отделност и различен вид — то раджасично е.

22. А това, което е привързано към обект единствен — като че той е цялото — без причина, без познаване на истината, половинчато — това познание се нарича тамасично.

23. Действие, което е предписано и без привързване, без страст или омраза се извършва, без желание за плодове — то саттвично се нарича.

24. Щом за утоляване на страсти, с егоизъм дело се извършва, с напрежение голямо — то раджасично се нарича.

25. Като последица когато има загуба и нараняване; от заблуда, без оглед на възможностите предприето дело тамасично се нарича.

26. От привързаност освободен, неегоистичен, решителен и действуващ охотно, еднакъв във успех и неуспех — такъв деец саттвичен се нарича.

27. Страстен, за плодовете жаден, алчен, жесток, нечист деец, поддаващ се на радост и на мъка — раджасичен се нарича.

28. Деецът несъсредоточен, вулгарен, твърдоглав, измамен, злобен, мързелив, отчаян, муден — тамасичен се нарича.

29. На разума и на упоритостта чуй за трите вида според белезите техни. Подробно ще ти обясня, о, Дхананджая.

30. Действието и бездействието, достойното и недостойното, страха и безстрашието, обвързването и свободата който знае — този разум, Партха, саттвичен е.

31. От който правилното и неправилното, което трябва и не трябва да се прави погрешно се разбира — този разум, о, Арджуна е раджасичен.

32. Неправилното за правилно тоз който мисли, във мрак забулен и всичките неща за техните обратни смята — този разум, Партха, е тамасичен.

33. Упоритостта непоклатима, при която чрез йога се контролират дейностите на ума, праната и сетивата — тя е саттвична, Партха.

34. А чрез която човек към дълг, наслада и богатство се придържа, о, Арджуна, поради привързаност и от желание за плодове — тази упоритост, Партха, е раджасична.

35. При която не се отказва глупавият поради сънливост, страх, мъка, отчаяние и горделивост — тази упоритост, Партха е тамасична.

36. На удоволствието сега за трите вида чуй от мене, о, Бхаратаршабха, на което човек чрез практика се радва и със сигурност от страданията се освобождава.

37. Което първо е като отрова, а накрая става мед — то саттвично се нарича, родено от ясното разбиране за аза.

38. Което от контактите на сетивата с обектите родено е, в началото е мед, а в края на отрова се превръща — то е раджасично.