Шримад Бхагавадгита упанишада

13. С ръце, крака навсякъде, с очи, глави, усти навред, с уши във световете всички, той обгръща всичко и навсякъде присъства.

14. Той обектите на всички сетива познава, без сетива да има, непривързан, но поддържащ всичко, от гуните освободен, но на тях се наслаждава.

15. Отвън и вътре във всички същества е — подвижни и неподвижни, защото е недоловим, непознаваем. Той много надалеч е и съвсем наблизо.

16. Той неразделен е, но в съществата сякаш разделен. Той трябва да се знае като поддържащ съществата, като разрушител и създател.

17. Той светлината е на светлините, казват че е над тъмнината и е познанието, познаваемото и това, което чрез познанието се постига, в сърцето на всяко същество обитаващ.

18. Така накратко казах за полето, за познанието и също за обекта му. Във мене влиза моят почитател като го познава.

19. Знай, че материята и духът са без начало; формите и свойствата са от материята породени.

20. Материята казва се, че е първопричина на връзката между действието и неговото следствие, а за духа се казва, че е причина за изпитване на удоволствие и мъка.

21. Духът, в материята пребиваващ, наслаждава се на свойствата, от материята породени. Привързаността към тези свойства причина за прераждането във добри и зли утроби става.

22. Свидетел и управител, поддръжник, наслаждаващ се, на боговете върховен господар, върховен аз — така във тялото духът върховен се нарича.

23. Този, който така духа познава и материята с нейните свойства — както и да живее, не се ражда отново.

24. Чрез съсредоточаване във аза някои аза във аза съзират, чрез санкхя йога други, а трети — с карма йога.

25. Други пък, това като не знаят, чуват го от някого и практикуват също — те преминават отвъд смъртта дори, към чутото щом се придържат.

26. Каквото същество да се роди — подвижно или пък неподвижно, знай, че то е от единението между полето и познавача на полето, о, Бхаратаршабха.

27. Този наистина вижда, който вижда върховния бог във всички същества обитаващ, сред унищожимото неунищожим.

28. Като вижда навсякъде еднакво пребиваващ бога, не разрушава той аза чрез аза и стига върховната цел.

29. От материята само действията се извършват всички — който така вижда и аза съзира бездеен, той наистина вижда.

30. Когато види целия безброй на съществата, разпространяващ се, опиращ се в едно единствено, той става Брахма.

31. Безначален, без свойства, върховният аз не изчезва, макар че в тялото живее, Каунтея. Той всъщност не действува и не се привързва.

32. Както пространството всепроникващо не се измърсява, защото фино е, така и азът в тялото не може да се измърси.

33. Както слънцето целия свят осветява, така господарят един на полето полето цялото огрява, о, Бхарата.

34. Който вижда разликата между полето и познавача на полето с окото на познанието, и също освобождението от материята на съществата, той във висшето достига.

ОМ! Така в свещената Бхагаватгита Упанишада, в науката за Брахма, в писанието за йога, в разговора между Шри Кришна и Арджуна, свършва тринадесета глава, наречена ЙОГА НА РАЗЛИЧАВАНЕ МЕЖДУ ПОЛЕТО И ПОЗНАВАЧА НА ПОЛЕТО.

Шри Бхагаван каза:

1. Отново ще ти обясня за мъдростта, от всички мъдрости най- висша, със знанието на която достигнали са мъдреците върховно съвършенство.

2. В тази мъдрост убежище намерили, достигнали единство с мен — при сътворението те не се пораждат, нито при разрушението страдат.

3. Великият Брахма е моята утроба, там мойто семе слагам и тогава, о, Бхарата, се раждат всички същества.

4. Във всичките утроби, Каунтея, каквито същества да се пораждат, великият Брахма е всъщност тяхната утроба, а бащата аз съм, семето им даващ.

5. Свойствата, от материята породени, са саттва, раджа и също тама; към тялото привързват те, о, мощноръки, неразрушимия му обитател.

6. От тези трите саттва, от замърсяване лишена, блестяща, оздравяваща, привързва със веригите на радост и на знание, о, безгрешни.

7. Знай, раджа се поражда от страстта, източник на жажда и привързаност. Въплътения обвързва тя с желание за дейност, Каунтея.

8. Тама се ражда от незнание и всички въплътени заблуждава. Тя привързва чрез небрежност, мързел и сънливост.

9. Саттва обвързва с щастие , раджа с дейност, а тама пък обърква знанието и обвързва чрез небрежността.

10. Щом надделее над раджа и тама, саттва взема връх; раджа преобладава, щом саттва и тама са покорени, а тама е властна, когато саттва и раджа са слаби.