Шримад Бхагавадгита упанишада

28. Тъй както многобройните потоци на речните води към океана бягат, така и тез герои земни в пламтящите усти навлизат.

29. Тъй, както в огъня пламтящ пеперудите влитат, към гибел устремени, тъй също за гибелта си влизат световете във твоите усти със бяг.

30. Ти близваш и поглъщаш световете всички с усти пламтящи. Вселената изпълваш цялата със блясък, лъчите твои страшни я изпепеляват, о, Вишну!

31. Открий ми кой си ти със тоз ужасен облик! Поклон пред теб, о, властелин на боговете, смили се! Да узная аз желая тебе, изначални, защото твойта същност не познавам.

Шри Бхагаван каза:

32. Времето велико аз съм, на световете гибел носещ; израснал космоса да разруша. Дори без твоята намеса не ще живеят тези, строени в двете армии враждебни.

33. Затуй стани и слава извоювай, враговете като победиш; на царство неоспорвано се радвай. От мен са вече те убити, ти само инструмент ще бъдеш, о, Савясачин.

34. Дрона, Бхишма, Джаядратха, Карна, също други смели войни от мене вече са убити. Не се страхувай, бий се и в битката ти враговете си ще победиш.

Санджая каза:

35. Щом на Кешава чу речта, със сключени ръце, треперещ, венценосният отново и отново дълбоко поклони се, към Кришна с глас от страх треперещ заговори.

Арджуна каза:

36. Наистина, о, Хришикеша, като те слави, светът се радва и се възхищава, ракшасите във ужас се разбягват, а множеството съвършени се прекланят.

37. И как пред тебе да не се покланят, о, велика същност, по- велик от Брахма, първопричина, безконечен, господар на боговете, убежище на космоса. Ти си неизменното и битието и небитието, и онова, което е над тях.

38. Ти богът си първичен, духът изконен, на вселената убежище върховно, ти познаващият си, познаваното и висшата обител. Космосът от тебе е проникнат, о, безкраен облик!

39. Ти си вятъра, смъртта, огъня и океана, луната, праотеца Праджапати. Поклон, поклон на тебе милиарди пъти, отново и отново поклон на теб!

40. Поклон на теб отпред, отзад, поклон отвсякъде на теб, о, Всичко! Безкрайносилен, безкрайномощен, ти проникваш всичко и ти си всичко!

41. Когато съм си мислел за теб като приятел и съм ти викал „о, Кришна“, „о, Ядава“, „приятелю“ — не знаейки величието твое — от небрежност или от любов,

42. когато на шега съм бил към тебе непочтителен в игра, в почивка, седнал на трапеза — сам, о, неизменни, или със други хора — за всичко прошка моля, о, неизмерими!

43. Баща си ти на този подвижен и неподвижен свят, ти от него си почитан и си му учител почитаем. На тебе няма равен — кой друг във трите свята по-могъщ би бил от теб, велики несравнимо!

44. Затуй прекланям се и прошка моля, боже достохвален! Прости ми като баща на син, като приятел на приятел, като любима на любим, о, боже!

45. Невижданото досега като видях, щастлив съм, но от страх сърцето ми трепери. Покажи ми пак, о, боже, онзи облик, о, господар на боговете, на вселената обител.

46. С корона, жезъл, диск в ръка отново теб да видя искам, във онзи вид със четири ръце, хилядоръки, о, вселенски облик!

Шри Бхагаван каза :

47. По моя милост на теб, Арджуна, този облик висш ти бе показан от моята йогична сила. Блестящ и всеобемащ и безкраен, изначален, който досега освен от теб от никого не е бил виждан.

48. Не е възможно чрез изучаване на жертвоприношения ведически, нито чрез дарения, нито чрез обреди, нито чрез покаяния сурови във този облик да бъда аз видян в света човешки, освен чрез тебе, о, велик герой на Куру!

49. Не бой се и не се обърквай, като видя ужасния ми облик. Отхвърлил страх, със радост във сърцето, отново моята предишна форма виж.

Санджая каза:

50. Щом на Арджуна Васудева тъй рече, показа свойта друга форма и него, разтревожения, умири, като прие отново миловидния си облик таз велика същност.

Арджуна каза:

51. Като видях човешкия ти облик мил, о, Джанардана, сега съм аз спокоен и с нормален ум.

Шри Бхагаван каза:

52. Много е трудно да се види тази моя форма, която ти видя. И боговете винаги мечтаят да ме съзрат във този облик.

53. Нито чрез Ведите, ни чрез покаяние, нито чрез дарения или чрез жертви е възможно да бъда аз видян във този облик, който ти видя.

54. Но чрез отдаване неотклонно съм видим аз във този вид, Арджуна, познаваем и истински съм наблюдаем и може да се влезе в мен, о, Парантапа.

55. Който заради мен делата върши, в мен е висшата му цел, на мен отдаден, от привързаност освободен, лишен от неприязън към всички същества, той идва в мен, Пандава.

ОМ! Така в свещената Бхагаватгита Упанишада, в науката за Брахма, в писанието за йога, в разговора между Шри Кришна и Арджуна, свършва единадесета глава, наречена ЙОГА НА ВИЖДАНЕ НА ВСЕЛЕНСКАТА ФОРМА.