Шримад Бхагавадгита упанишада

11. През всичките врати на тялото когато на мъдрост блясъкът сияе, знай че саттва връх е взела.

12. Алчност, дейност, страст към дело, неспокойствие, желание са породени, щом раджа е силна, о, Бхаратаршабха.

13. Мрак, бездействие, небрежност и заблуда — те възникват щом тама е надделяла, о, радост за потомците на Куру.

14. Когато въплътеният смъртта посреща и саттва е най-силна, тогава той достига световете чисти на познавачите на висшето.

15. В раджа щом смъртта го стигне, той ражда се сред тези, които са към делото привързани; а в тама щом умре, той на безчувствените във утробите се ражда.

16. На добрите действия се казва, че саттвични, чисти плодовете биват; на раджа плодът е болка, а невежеството е плодът на тама.

17. От саттва знание се ражда, от раджа алчност произлиза, а тама пък твори небрежност, невежество, а също и заблуда.

18. Които в саттва пребивават, нагоре се изкачват, стоящите във раджа по средата си остават, а тези, които в свойството най-ниско пребивават — в тама — те надолу слизат.

19. Когато виждащият не съзира друг действуващ, а само трите свойства и знае мойта същност, която е над тях, към нея той отива.

20. Над трите свойства щом премине, от които тялото е произлязло, въплътеният от раждане и смърт, нещастие и старост се освобождава и безсмъртие достига.

Арджуна каза:

21. Какви са белезите, боже, на тези, които трите свойства са преодолели? Как те постъпват и как над трите свойства преминават?

Шри Бхагаван каза:

22. Който светлината, дейността, заблудата не мрази, о, Пандава, когато идват, нито пък му липсват щом отсъстват,

23. който безпристрастен е към свойствата и незасегнат; като разбира че само свойствата действуват, твърд в това си състояние,

24. еднакъв в удоволствие и мъка, в себе си установен; еднакъв към пръст, към камък и към злато, еднакъв към мил и към омразен, в равновесие; еднакъв към похвали и към укор;

25. във слава и в позор еднакъв; еднакъв към приятел и към враг; всички начинания отхвърлил, казва се, че той над свойствата е минал.

26. Който неотклонно чрез йога на преданост на мене служи, той над трите свойства преминава и за постигане на Брахма е способен.

27. Защото аз съм всъщност обиталище на Брахма, и безсмъртния, и вечния, дхармата извечна и щастието абсолютно.

ОМ! Така в свещената Бхагаватгита Упанишада, в науката за Брахма, в писанието за йога, в разговора между Шри Кришна и Арджуна, свършва четиринадесета глава, наречена ЙОГА НА РАЗЛИЧАВАНЕ НА ТРИТЕ СВОЙСТВА.

Шри Бхагаван каза:

1. За смокиня вечна със корени нагоре и клоните надолу се говори. Листата и са химни, а който я познава, на Ведите е познавач.

2. Клоните и се простират и нагоре и надолу, от свойствата се храни, сетивните обекти са нейните филизи, а долу, в света на хората, корените нейни се простират, които действия пораждат.

3. Неразбираема е формата и, не се познава нито нейното начало, ни края, ни основата — смокиня, здраво вкоренена, чийто корени отсичаме със меча силен на непривързаността.

4. Да бъде търсен пътя трябва, по който щом се тръгне, връщане обратно няма. Търси убежище в духа изконен, от който древните енергии излизат.

5. Без гордост и заблуда, надмогнал злото на привързаността, винаги във аза пребиваващ, напълно от желания изчистен, от противоположностите на щастие и нещастие освободен, незаблуденият целта върховна стига.

6. Нито слънцето го осветява, ни луната, ни огъня. Щом стигне тук не се завръща никой. Това е моят дом върховен.

7. Частичка моя става душата жива, вечна, на живота във света, привлича в себе си стоящите в материята сетива, а шестото от тях умът е.

8. Когато богът приема тяло или го напуска, той ги взема и отнася, както вятърът отнася аромата на цветята.

9. В ухото и окото, във кожата, в езика, във носа, а също и в ума е той и там се наслаждава на обектите на сетивата.

10. Отиващ си, оставащ, наслаждаващ се, със свойствата съединен — обърканите него не съзират, но го виждат мъдреците.

11. Стремящите се йоги него виждат, пребиваващ в аза, но дори усърдните невежи, неконтролирани, не го съзират.

12. Моя, знай, е светлината, от слънцето излизаща, света която цял огрява, а също светлината от луната и от огъня.

13. В земята като вляза, поддържам всички същества със мойта сила и подхранвам аз тревите, превърнат в сладък сок.

14. Превърнат в огъня стомашен, на всички същества телата обитаващ, със прана и апана свързан, аз смилам всичките храни.