Шримад Бхагавадгита упанишада

15. Аз обитавам всичките сърца, от мен са паметта и мъдростта или пък тяхното отсъствие. Аз съм това, което чрез всички Веди да се знае трябва. Аз създателят съм на Веданта, на всички Веди познавачът аз съм.

16. Две души присъстват в този свят — унищожима и неунищожима. Разрушими всички същества са, а неизменната неунищожима се нарича.

17. Ала духът върховен е различен — азът висш се той нарича, проникващ и поддържащ трите свята, богът нерушим.

18. Понеже аз над разрушимото съм и над неунищожимото съм също — във Ведите и във света почитан съм като върховен дух.

19. Който, незаблуден, мен така познава като дух върховен, той, всезнаещ, ме почита с цялото си същество, Бхарата.

20. Така най-тайната наука от мен изречена ти беше, о, непорочни; като я знае, на мъдрия изпълнени са всички дългове, Бхарата.

ОМ! Така в свещената Бхагаватгита Упанишада, в науката за Брахма, в писанието за йога, в разговора между Шри Кришна и Арджуна, свършва петнадесета глава, наречена ЙОГА НА ВЪРХОВНИЯ ДУХ.

Шри Бхагаван каза:

1. Безстрашие, чистота на сърцето, установеност във йога на мъдростта, даряване, самоконтрол, жертвуване, на писанията изучаване, въздържаност и честност;

2. ненасилие и истинност, отсъствие на гняв и отречение, умиротвореност, незлословие, съчувствие към съществата, негорделивост, нежност, скромност и неколебливост,

3. решителност, прощаване и твърдост, чистота, на завист и на надменност липса, са качествата на роден със дивна същност, о, Бхарата.

4. Лицемерие, себичност, горделивост, гняв и грубост и заблуда качества са на родения със същност демонична, Партха.

5. Дивната природа към освобождение довежда, а демоничната пък към обвързване. Не тъжи, о, Пандава, ти със дивна същност си роден.

6. Два вида същества в света са — дивни и демонични. За дивните подробно аз разказах; за демоничните, о, Партха, чуй сега.

7. Действието и бездействието хората не знаят демонични, нито чистота, нито правилното поведение, нито истина във тях ще видиш.

8. Без правда, без опора те света представят, без управител върховен, и че всичко от сливане чрез похот е родено.

9. Този възглед те поддържат, с разрушено себе, със слабосилен разум, и идват със дела ужасни като врагове да разрушат света.

10. В страсти пребивават ненаситни, с лицемерие, високомерие и арогантност пълни. От заблуда неверни идеали те поддържат и действуват с нечисти мисли.

11. Обхванати от грижи неизмерни, които свършват само със смъртта им, удовлетворението на страстта за висша цел те смятат, убедени са, че е така.

12. На надежди от хиляди въжета омотани, отдадени на страст и гняв, за утоляване на страстите се борят, натрупвайки богатства чрез нечестни средства.

13. „Това аз днес спечелих, това желание ще утоля; това е вече мое, а това ще бъде мое утре!“

14. "Този враг убит е вече, и другите аз също ще убия! Аз съм богът, аз се наслаждавам! Аз съм съвършен, всесилен и щастлив! "

15. „Богат и благороден аз съм, кой друг е като мен? Ще жертвувам и ще дарявам, ще се радвам!“ — така си казват обърканите във заблуда.

16. Забъркани във мисли много, оплетени във мрежа от илюзии, привързани към утоляване на страстите, те падат в ада гнусен.

17. Себелюбиви и инати, високомерни, отровени с богатство, противно на писанията, те жертвуват за показ само.

18. От егоизъм, горделивост и насилие, страст и гняв са обладани. Тези злобни хора мен мразят и в телата свои и в другите тела.

19. Те са зли, жестоки, най-долни от хората в света и аз ги хвърлям само в демоничните утроби.

20. Поставени в утроби демонични, глупавите от раждане към раждане не ме познават нивга, Каунтея и падат още по-надолу.

21. На този ад вратите тройни са и водят до погубване на аза — страст, гняв и също алчност — и затова те трябва винаги да се избягват.

22. От тези три врати на тъмнината освободен, о, Каунтея, човек извършва туй, което е добро за аза и така постига онази висша цел.

23. А който на писанията препоръките отхвърля и действува, от страстите подтикван, той не постига съвършенство, ни щастие, нито целта върховна.

24. Затова писанията авторитет за теб да бъдат за онова, което трябва и не трябва да се прави. И като знаеш какво е казано във тях, ти ще изпълниш своя дълг в света.

ОМ! Така в свещената Бхагаватгита Упанишада, в науката за Брахма, в писанието за йога, в разговора между Шри Кришна и Арджуна, свършва шестнадесета глава, наречена ЙОГА НА РАЗЛИЧАВАНЕ МЕЖДУ ДИВНИТЕ И ДЕМОНИЧНИ КАЧЕСТВА.