Сергей Павлов - По черната следа

— Между другото — каза Николски — на тази „още несъществуваща“ професия вече й растат полека-лека зъби, независимо от това искаме или не искаме. Полинг е абсолютно прав в едно: работата ни по въпросите на стратегията е крайно занемарена. И, изглежда, много скоро у нас ще бъде създадено организационно подразделение със стратегическо направление. Нещо като отдел „Методология“ или отдел „Хипотетични опасения“…

— По-добре направо отдел „Погребално шествие“ — вметна със задоволство консултантът. — А в щата му да има десетина млади оплаквачки по проблемите на бъдещето.

— Съгласен съм — изръмжа Холбрайт и удари с двете си ръце едновременно по ръба на масата. — Съгласен съм с доводите на всички спорещи страни! Обещавам да изтръгна от нашето ръководство щатна длъжност на оракул и тържествено обещавам да дам на Полинг най-положителната характеристика! Благодаря на всички участници в тази особено поучителна дискусия и ги моля — моля! — да оставят на мира проблемите на бъдещето и да се върнат при насъщните задачи на настоящето. По-близо до темата! Напомням: темата на нашата работа по силата на някои обстоятелства има по-голямо отношение към системата на Уран, отколкото към системата за професионално ориентиране на кадрите.

— Най-загадъчният елемент в съобщението на Грижас е историята за чужденеца. — Шефът обгърна с поглед събралите се. — Желае ли някой да се изкаже?… Вашето мнение, професоре?

Старецът вдигна бавно бледите си клепачи.

— А вашето?

— Така, ясно… — Холбрайт премести погледа си върху Николски.

— Мисля, че трябва да се опитаме да установим контакт с Ранд Палмър — каза Николски. — Ако това е възможно.

— Ще се опитаме, и то незабавно. Палмър е щатен сътрудник на Западния филиал на УОКС. Нашият оператор сигурно вече е оценил обстановката… Какво ще кажете, Купър?

— Поисках от свързочниците да ми дадат нашата специална линия за видеовръзка с УОКС. Предупредих Палмър, че сигурно ще ни бъде нужна неговата консултация. Той чака.

Холбрайт му кимна.

Синьото пространство редом с изображението на Купър избледня и се разтвори безшумно от пода до тавана. Появи се някаква огромна глава — така сигурно изглежда за обитателите на стайния аквариум главата на собственика му, когато той ги гледа през стъклото. Франк разглеждаше добросъвестно Палмър, но не намираше нищо особено в него. Беше на около петдесет години, главата му — кръгла, косата — сиво-бяла и както е прието при десантчиците — късо остригана; бронзово, загоряло, твърдо и в същото време най-обикновено лице — от тези, които трудно се запомнят от пръв поглед. На тренировките за зрителна памет с честата смяна на образци от подобни лица треньорите-психолози довеждаха Франк до изнурение.

— Хелоу, Ранд! — каза Купър в огромното ухо на Палмър — великана. — Извинявай, че те накарах да чакаш. Виждаш ли ни?

Изразът на търпеливо очакване върху исполинското лице се смени с внимание, очите и устните се размърдаха:

— Виждам ви, но, кой знае защо, не сте цветни. Само ти си цветен на екрана ми…

— Всичко е наред, така трябва да бъде. Ранд, моят шеф смята, че ти ще можеш да разплетеш една интересна история. Ще ми се наложи да записвам разговора ви, нали не възразяваш?

— Хайде без много церемонии. Аз между впрочем съм на работа и имам задачи до гуша.

— Ние също не сме на разходка — продума разсеяно операторът. — Шефе, аз съм готов. — Протегна за нещо ръка встрани и се получи много забавно: ръката му влезе в ухото на гиганта.

— Купър — каза Холбрайт, — преместете образа на Палмър по-далече от своя, пречите ми. — Главата на гиганта се отмести плавно надясно и намаля наполовина. — Ето така е добре. Добър ден, Палмър.

— Добър ден, Холбрайт.

— Познавате ли ме по физиономия?

— Да, виждал съм ви веднъж в УОКС.

— Веднъж ли… Кога?

— В онзи ужасен ден, когато „Спейс фантом“ претърпя катастрофа. Или един ден след това… С една дума, виждал съм ви на съвещанието във връзка с гибелта на този кораб.

— Преди една година… Имате добра зрителна памет.

— Засега не се оплаквам.

— Добре, ще ви потрябва. — Холбрайт му кимна. — Вашата възраст?

— Четиридесет и седем години.

— Длъжност?

— Инспектор на кадрите от десантните подразделения на УОКС.

— Прекрасно… Как е времето при вас?

Палмър замига учудено.

— Времето е превъзходно. Но вас може би ви интересува нещо друго…

— Да. Освен времето нас ни интересува Четвъртата експедиция до Уран. По-точно едно странно произшествие на борда на „Лунна дъга“.