Сергей Павлов - По черната следа

— Естествено — забеляза Роугън. — Фактите около раждането на близнаци не влизат в сферата на грижите на Управлението за космическа безопасност.

— Засега — подхвърли Франк.

— Какво е това „засега“? — реагира нервно на репликата му шефът.

— Засега не влизат — поясни Франк.

— Не разбрах. Изглежда, това е някоя много тънка шега.

— Още не се знае какво може да стане тази „шега“ за нашите потомци.

Холбрайт вдигна учудено вежди.

„Какво ми става днес?…“ — вече с тревога помисли Франк, защото усети надвисналата в раутхола атмосфера на всеобща неловкост.

— Младият човек е прав в известен смисъл — прекъсна мълчанието Роугън. — По данните на статистиката в семействата на работещите в космическото пространство или в семействата на (не обичам тази дума) космените близнаци се раждат двайсет пъти по-често, отколкото в семействата на постоянно живеещите на Земята. Това се отнася особено за „потомствените“ работници в космическото пространство, тоест за космените от второ и трето поколение. Споменатият резултат не може да се обясни с просто съвпадение. Сега дори скептиците разбират, че става въпрос за генетична аномалия с извънземен, така да се каже, произход. Как ще се прояви тази аномалия по-нататък, на нас не ни е ясно. Ще бъде ли това вредно за човечеството… Въпросът се проучва.

— Честно казано — намеси се Николски, — аз не съм в състояние да си представя какъв проблем за човечеството могат да крият в себе си фактите на така рязко нарасналата раждаемост на близнаци.

— Твърде сериозен проблем от антропогенетично естество — Франк избърза да се намеси преди Роугън. — Ако се докаже, че количеството близнаци на Земята нараства по експонент, нашите потомци могат да се окажат пред опасността от антропогенетична задънена… — Някакви бълбукащи звуци му попречиха да доизрече последната дума. Той погледна към Роугън. Роугън се смееше.

— Моля да извините стареца — каза най-после консултантът. — Не е възпитано, разбирам, но… съгласете се, че ми е трудно да се удържа, когато такъв специфичен въпрос поражда тревога в главите на абсолютни неспециалисти в тази област. Самите антропогенетици тепърва едва-едва се размърдват, вдигат още рамене, а някои хора нямат вече търпение да забият тревожно камбаните!…

— Времето е такова, професоре — напомни му вежливо Франк.

— Какво?

— Такова… бързотекущо. Докато специалистите вдигат рамене, специфичните въпроси на времето заставят Управлението за космическа безопасност да действува по най-недвусмислен начин с юмруци. Наистина от това няма твърде голяма полза, но нали трябва все нещо да се прави?

Роугън втренчи във Франк невиждащ поглед и каза замислено:

— Или много съм остарял и нищо не разбирам от възгледите на съвременната младеж, или… Може наистина да е време?… Впрочем… — старецът направи пауза.

„Давай, давай — окуражи го мислено Франк, — интересно е да узнаем какво са мислили динозаврите, когато са срещнали първите млекопитаещи.“

— …Впрочем, аз мисля — произнесе носово професорът, — че причината за това е рязката хипертрофия на самосъзнанието на новото поколение. Загадъчен изблик на…

— Защо да е „загадъчен“? — възрази му Николски. — У нас на Изток това се счита в реда на нещата. И се нарича впрочем не „хипертрофия на самосъзнанието“, а „развито чувство за обществена значимост“.

— Развито! — повтори многозначително Роугън. — Там е цялата работа. Развитие без екстензивни изблици. Вашата социална среда постепенно е натрупвала обществено-психологически потенциал от необходима за нашето време ориентация. Отбележете — постепенно! Затова вие, неспециалистът в областта на социологията, трудно можете да разберете някои „детски болести“ на западния социум. Героят на нашия разговор… — старецът погледна умълчалия се Франк, както се гледа неодушевен предмет — боледува от някаква много мъчителна, но, предполагам, не много опасна „детска болест“. А може би и от няколко наведнъж. Искам, когато имам свободно време, да помисля върху това и да се опитам да поставя точна диагноза. Струва ми се, че една от причините за подобни „болести“ е не съвсем обоснованият избор на професия…

— Виждам, че сте решили да убедите моя шеф в професионалната ми непригодност — отбеляза Франк.

— Не, имам предвид нещо друго: претенциите на хипертрофираното ви самосъзнание изпреварват нашия век. Искам да кажа, че професията, която напълно би съответствувала на вашите потенции, просто още не е успяла да се роди. Ако освен Управлението за космическа безопасност имаше и институт за космически тревоги и опасения, аз, без да се замислям, бих ви препоръчал за ръководител на катедра „Отчаяние“.