Джудит Макнот - Уитни моя любов

Емили, която пристигна почти едновременно С тях, даде отговор на въпроса, който измъчваше Уитни.

— Божичко! — възкликна тя, издърпвайки приятелката си настрани. — Свекър ми винаги ще обърка всичко! Не можах да повярвам на ушите си, когато само преди пет минути сподели с мен колко мъки му е коствало, за да я убеди да дойде на бала! Това ще е изненадата за свекърва ми

— За кого говориш? — прошепна Уитни, а сърцето й се сви от предчувствие за наближаваща буря.

— За Мари Сейнт Алерман. Тя е тук! Бащата на Майкъл успял да я уговори да дойде и да пее за свекърва ми. Госпожица Алерман е отседнала в двореца, където има представление утре вечер и…

Уитни не чу останалото. Тялото й затрепери в мига, в който от устата на Емили прозвуча името на най-красивата и най-известната от любовниците на Клейтън. Мари Сейнт Алерман беше в града, под един покрив с бившия си любим! Само преди час той я беше уведомил за решението си да се пренесе в къщата в Лондон. Не помнеше какво отвърна на приятелката си, нито как успя да избегне вниманието на познатите си. Оттегли се в един усамотен ъгъл и с ужас зачака появата на певицата.

Музикантите заеха местата си. Залата утихна. Всички с нетърпение очакваха да видят и чуят жената, известна в цяла Европа с прекрасния си глас и несравнимата си хубост. Обаче повече се вълнуваха от това как ще се държи Клейтън при срещата с бившата си любовница.

Херцогът приближи до Уитни и сдържано й подаде ръка, а после я отведе до пианото.

— Мен ако питате, ничий глас не може да се сравни с този на Сейнт Алерман — отбеляза един възрастен господин, застанал близо до Клейтън. Лицето на херцога се напрегна и Уитни разбра, че присъствието на певицата е изненада за него. Божичко, защо трябваше точно тази вечер да изглежда толкова неустоим? И защо Мари Сейнт Алерман беше толкова красива?

Уитни не можеше да откъсне поглед от русата певица, която заемаше мястото си до пианото. Тялото й беше стройно като на богиня. Поведението й беше на жена, сигурна в красотата си, но не и обсебена от мисълта за нея. А когато запя, залата затаи дъх.

В сравнение с нея Уитни се почувства невзрачна и недодялана. Виеше й се свят. Сега й стана ясно какво означава да си метреса на херцога на Клеймор. Тази жена с усмихнати сини очи беше вкусвала страстните му целувки, беше лежала гола в прегръдките му и беше споделяла екстаза на сливането на телата им. Уитни си даваше сметка, че е бледа като смъртник. Дланите й бяха ледени. Ако останеше още минута тук, щеше да припадне. Ако напуснеше, щеше да даде повод я одумват. Опита се да си вдъхне смелост, като си припомни, че Клейтън беше изоставил тази красавица, за да спечели нея, Уитни. Но това беше отдавна. Сега той я мразеше. Много скоро тялото й също щеше да буди отвращение у него…

Прииска й се да е мъртва. Дори не усети, когато Клейтън хвана треперещата й длан, нито имаше представа от колко време двамата стоят така. Щом осъзна, че той й предлага подкрепата си, вплете пръсти в неговите. Сега поне можеше да си поеме дъх, макар и за миг.

Мари Сейнт Алерман изпя песента си и се поклони, а когато се изправи, очите й срещнаха тези на Клейтън и Уитни усети как между двамата пламна искра.

Обявиха началото на танците. В началото Клейтън не се отделяше от съпругата си и въпреки че не й продумваше и едва я поглеждаше, Уитни беше благодарна за това. Когато обаче я покани на танц, той процеди през зъби:

— Къде е годежният ти пръстен?

— Свидетелството за твоята любов? — предизвикателно попита Уитни и гордо вдигна глава. Изглеждаше крехка и уязвима. — За него ли става дума?

— Знаеш много добре!

— Тъй като е знак за любовта ти към мен, която вече не съществува, реших, че ще е лицемерно от моя страна да продължа да го нося.

Затаи дъх в очакване Клейтън да я увери, че любовта му е още жива.

— Прави каквото искаш — изрече той. — Винаги си го правела.

Останаха заедно и след танца и с усилие се опитваха да прикрият напрежението помежду си, разговаряйки оживено с другите гости. Внезапно атмосферата се промени. Смеховете секнаха и всички погледи се обърнаха в една посока.

Уитни извърна глава и видя лорд Ийстърбрук да приближава към тях под ръка с Мари Сейнт Алерман.

— Клеймор! — Гласът на Ийстърбрук разсече възцарилото се мълчание като нож. — Сигурен съм, че вие двамата не се нуждаете от представяне.

Клейтън се обърна и се озова пред лорда и бившата си любовница. Любопитните очи заследиха реакцията му.