Алистър Маклейн - Устата на гроба

— Добро утро. Ти ли си Калвърт?

— Аз съм. Мога ли да се кача?

— Как да разбера, че си Калвърт?

— Нали ти казвам. Не се прави на много печен, приятелю, защото нямаш право да проверяваш самоличността ми.

— Имаш ли някакъв документ?

— А ти акъл имаш ли? Не ти ли е известно, че някои хора никога не носят документи за самоличност? Да не си мислиш, че случайно минавам оттук, на пет мили от никъде, и случайно си нося сигнални ракети в джоба? Или искаш още днес да се присъединиш към редиците на безработните? — Лошо начало на съвместната ни работа.

— Казаха ми да внимавам. — Той се развълнува и притесни точно колкото котка, заспала на огрян от слънцето покрив, но още му липсваше достатъчно сърдечност. — Лейтенант Скот Уилямс, флотски военновъздушни сили. Може да ме уволни само адмирал. Качвай се.

Качих се, затворих вратата и седнах. Той не се ръкува с мен, но запали осветлението в кабината и каза:

— Какво, по дяволите, е станало с лицето ти?

— Какво да му е станало?

— Кръв. Цялото е изподраскано.

— От боровите иглички е. — Обясних му какво се е случило. — Защо са изпратили толкова голяма машина? Побира цял батальон, като гледам.

— Четиринайсет души, да бъдем по-точни. Върша много откачени неща, Калвърт, но в подобно време не се качвам на някоя малка играчка. Този вятър ще ме помете. Дори и сега съм напълнил и допълнителните резервоари, защото сме само двамата и машината иначе е лека.

— Значи можем да летим цял ден?

— Горе-долу. Зависи от скоростта, с която се движим. Какво се иска от мене?

— Повече вежливост, за начало. Май не ти харесва да ставаш рано сутрин?

— Аз съм пилот от Морския аварийно-спасителен екип, Калвърт. В базата ни това е единствената машина, достатъчно голяма за такова време. Така че ако не бях с тебе, сега пак щях да летя по някоя задача… Не ме интересува важността на твоята мисия, защото в момента в Атлантика може би се давят хора и би трябвало да бъда там и да ги спасявам. Само че получих други заповеди. Казвай какво искаш?

— За „Мъри Роуз“ ли говориш?

— Точно така. Значи и ти си чул.

— Такава яхта няма и никога не е имало.

— Какво говориш? Нали го казаха по новините…

— Ще ти обясня накратко, лейтенант. За мен е важно да претърся този район, без да събуждам подозрения. Единственият начин за това беше да се измисли желязна причина. И това е потъващата „Мъри Роуз“. Затова измислихме тази легенда.

— Значи съобщението е фалшиво?

— Фалшиво е.

— И ти си успял да уредиш да го пуснат по радиото? — Сигурно тогава ще можеш да уредиш и да ме уволнят. — И той за първи път се усмихна. — Извинете, сър. Лейтенант Уилямс — викайте ми Скоти — отново се връща към обичайното си състояние. А сега накъде?

— Познаваш ли добре островите и бреговата линия в този район?

— От въздуха ли?

— Да.

— Тук съм от двайсет месеца. Освен в Морския аварийно-спасителен екип участвувам и във военни и военноморски занятия, а и често съм спасявал заблудени планинари. Най-вече работя с командосите от морската пехота. Познавам добре района.

— Търся място, където може да се скрие лодка. Доста голяма лодка, вероятно дължината и е около петнайсет метра. Може да е навес или някое закътано заливче, което не се вижда откъм морето. Може да е и близо до устието на някоя река, под надвиснали дървета. В района между Айлей и Скай.

— Аха. Само че представяте ли си стотиците мили дължина на бреговата линия заедно с островите? Ако не са и хиляди. С колко време разполагам? Един месец?

— До довечера. Чакай, чакай. Ще елиминираме всички населени места, което значи всяко място с повече от две-три къщи. Ще елиминираме риболовните зони. Ще елиминираме и редовните корабни линии. Това помага ли?

— Доста. Какво всъщност търсим?

— Нали ти казах.

— Добре, добре. Ясно е, че не трябва да разсъждавам много. Имате ли представа откъде искате да започнем и в какви граници да се придържаме?

— Тръгваме на изток по бреговата линия. Двайсет мили нагоре и после двайсет обратно на юг. След това оглеждаме пролива на Торбей и самия остров Торбей. После се прехвърляме на най-отдалечените западни и северни острови.

— През пролива на Торбей преминава редовна параходна връзка.

— Извинявай. Одеве исках да кажа ежедневни корабни линии. А тази връзка на Торбей е два пъти седмично.

— Поставете си предпазния колан и онези слушалки. Днес вятърът доста ще ни лашка. Надявам се, че сте добър моряк.

— А слушалките за какво са ми?