Денис Макиойн - Отмъщението на Юда

Но какво би станало, ако руснаците, предвождани от Косенкова, първи заловяха Берчик? Розевич не каза нищо повече за приятеля и куриера на Йосиф. Пък и Джек не беше убеден, че ще му съобщи истината, особено ако нещата тръгнеха на зле. Зачуди се какво ли ще предприеме Розевич, ако Косенкова го изпревари. А и докъде се простираше властта му? Изненадал бе руснаците, но не можеше да очаква, че пак ще го направи, защото те може би вече взимаха допълнителни мерки за сигурност. Ала Щефан бе казал, че ще се наложи да вземе документа от Косенкова. Джек беше сигурен, че Розевич не отправяше напразни заплахи.

Чудеше се какво да прави. Необходимо му беше да се занимава с нещо. Лечението на Ганашо бе извършило чудеса, но както самият той беше казал на Джек, имаше неща, които само времето можеше да излекува. „Времето — добави той — и заниманията. Не бива да мързелуваш и да разсъждаваш прекалено много. Съветвам те да тръгнеш на работа, колкото е възможно по-скоро.“

Джек повдигна този въпрос пред Розевич, който изрази съчувствие, но каза, че предпочита Джек да остане при него, докато институтът започне да работи.

— Това означава ли, че си намерил Берчик?

— Още не.

— Но аз ти казах адреса в Тел Авив, където трябваше да отиде, отделът за имигрантите.

— Не можем да го намерим. Но аз съм сигурен, че нито той, нито ръкописът са успели да напуснат страната. Джек се разтревожи. Въпреки очевидната си неустойчивост, Берчик бе разбрал важността на мисията, която бе поел, макар да не знаеше какъв точно документ ще пренесе. Джек беше убеден, че с писателя се е случило нещо.

— Моля те, направи каквото можеш. Той беше само един куриер, нищо повече. Не знаеше нищо за ръкописа. Уверявам те.

— Имаш думата ми. Ще направим каквото можем.

— Но през това време аз не мога да седя тук и да чакам, като убивам времето си с криминални романи и телевизия.

— Не ти ли харесва френската телевизия?

— Разбирам съвсем малко френски. Виж какво, Щефан, трябва да се занимавам с нещо сериозно. И Ганашо каза така. Библиотеката ти е непокътната. Там сигурно има много работа.

Розевич се замисли.

— Да, Ганашо разговаря и с мен. Каза, че състоянието ти много се е подобрило. Е, имаш право. Библиотеката е тук, но мисля, че би било загуба на време, ако съставяш каталози или нещо подобно. По-добре да започнеш изследванията по автентичността на ръкописа. Съгласен ли си? Много неща могат да се свършат и без оригинала. Имам пълен комплект фотокопия, правени от германците. Ти имаш препис. Мога да те снабдя с всички фотокопия на ръкописите в Кумран, в Наг Хамади и в Кайро и с микрофилмите. Имам справочници, речници, библии и апокрифни текстове. Ако се нуждаеш от нещо друго, кажи ми. Разполагам и със списъците на еврейските ръкописи, изготвени от СС. Ще можеш да разбереш откъде е дошъл ръкописът, как се е озовал в Полша и евентуално къде е сега. В състояние ли си да направиш всичко това?

Джек кимна. Розевич отново го използваше, точно както бе възнамерявал от самото начало. Но какво значение имаше, след като предоставяше възможност на Джек да върши онова, което наистина искаше, независимо от обстоятелствата?

Работеше следобед. Разходките в парк Монсо продължиха — сутрин и следобед, по препоръка на Ганашо. Джек и телохранителят му станаха позната гледка. Джек запомни лицата на редовните посетители — възрастни вдовици в кожени палта, бавачки с бебешки колички, които се стараеха да изглеждат колкото може по-елегантни, спортуващи за здраве ученици. Джек обичаше да ходи в парка точно преди три часа и да наблюдава децата. Те тичаха, крещяха и се гонеха по алеите, а учителите, които ги бяха извели навън, бъбреха, без да им обръщат внимание. Веднъж, докато ги гледаше как играят, Джек се разплака.

Останалото време прекарваше в библиотеката на домакина си. Текстът на ръкописа се превърна в смисъл на живота му. С всеки ден се чувстваше все по-близо до историческата личност Исус — истинския, забравения, митологизирания, обезличения подстрекател, чието изображение нямаше да пасне в никоя съвременна църква или синагога. Докато четеше другите текстове, съпоставяше, установяваше сходства и правеше аналогии с променящия се контекст на синоптичните евангелия и с допълнителните библейски материали, като евангелията на Тома и Петър. Джек имаше чувството, че вдъхва въздухът на древна Палестина. Той ухаеше на прах, на тамян, на римляни, на Бог, на пророчества и на наближаващия край на света. Но преди всичко миришеше на кръв — кръвта на принесените в жертва гълъби, които с прерязани гърла се сипеха като дъжд върху олтара. Кръвта на робите, които жестокият господар налагаше с камшик. Кръвта на бунтовниците, разпънати на брулени от вятъра кръстове.