Денис Макиойн - Отмъщението на Юда

— Мисля, че всичко е ясно — каза Джек.

— Какво? — попита Мария, без да отмества поглед от жената с пистолета.

— Досещам се защо баща ти е бил ядосан. Разбрал е, че са го измамили. А този път вече нямало да има втора възможност. Ръкописът, който Карл взе от Дъблин, не е писмото на Исус, макар че много прилича на него. Снощи влязох в „Честър Бийти“. Алармената система беше същата, както когато работех там. Взех един ръкопис от първи век, подобен по размери и почерк на онзи, който Карл очакваше да получи. Баща ти сигурно е обезумял, когато е видял какво съм направил. Карл никога нямаше да се досети за подмяната, но баща ти е забелязал веднага.

— Защо баща ми уби Карл? — обърна се Мария към икономката. — Само защото се е оставил да го излъжат ли? Жената явно не искаше да отговори.

— Хайде, кажи. Какво си ги чула да викат?

— Баща ти искаше да отведе момчето. Каза, че всичко свършило и че загубили всичко. Хер фон Фройдигер се опитваше да го вразуми. Убеждаваше го, че ръкописът не е важен и че могат да спечелят и без него. И тогава баща ти го уби. Излезе разгневен от библиотеката и се качи горе. Втурнах се тук и намерих съпруга ти мъртъв. Не знаех какво да правя. Взех един пистолет, но нямах заповеди и не знаех с кого да се свържа. Уплаших се. После баща ти слезе. Водеше Паул. Държеше се като… ненормален. Непрекъснато крещеше. Хванал бе здраво момчето и аз не можех да рискувам да стрелям.

— Къде го заведе? — попита Мария, която всеки миг щеше да припадне.

— Не знам. Качиха се в колата и потеглиха.

— Опитай се да си спомниш — настоя Джек. — Каза ли нещо? За Париж ли тръгна? Или за Полша?

— Сега се сещам — прошепна икономката. — За Ирландия. По време на кавгата спомена, че ще заведе Паул в Ирландия. В някакво място на име Съмърфийлд.

— Води го в Съмърлон! — възкликна Джек. — Но защо? Там няма нищо, всичко е изгоряло.

Мария го погледна. Очите й бяха изпълнени с ужас.

— Господи, Джек, мисля, че се досещам. Не знаеш ли как стана пожарът?

Джек поклати глава. Беше вцепенен и усещаше, че нещата стават неконтролируеми.

— Опитаха се да вземат къщата. Задължиха баща ми да я продаде. Тогава аз вече бях заминала за Германия и той живееше там сам. Обади ми се в нощта на пожара и каза, че нямало да позволи да му отнемат къщата. По-скоро щял да я изгори до основи, отколкото да види как онези немарливи държавни служители я превръщат в туристическа атракция. Изнесе най-хубавите мебели, картини, книгите и ръкописите. После взе туба бензин и драсна клечката.

Тя го погледна отчаяно. Очите й бяха пълни със сълзи.

— Не разбираш ли, Джек? Познавам го добре. Той ще направи същото и с Паул. Не може да се примири с мисълта, че плановете му се провалиха и внукът му няма да осъществи онова, за което е бил предопределен. По-скоро ще го убие.

— Дай ми пистолета — заповяда Джек и протегна ръка. — Моля те.

Жената явно беше крайно объркана. Без началник, който да и дава заповеди, тя беше нищо. Но въпреки това опасна.

— Знам кой си — каза Лени, като направи една крачка напред и насочи пистолета към него. — Ти си евреинът, мръсният чифутин, който спи с майката на Паул.

— Кой ти каза това?

— Хер фон Фройдигер, разбира се. Сигурно си го мислил за глупак, но той знаеше всичко.

— Вече няма значение. Фон Фройдигер е мъртъв. Но все още имаме време да спасим Паул. Трябва да ни пуснеш да спрем Розевич.

Лени поклати глава.

— Фрау фон Фройдигер може да върви — тя вече не струва нищо. Но не и евреинът. Той е виновен за всичко това и трябва да плати.

Щеше да бъде толкова лесно да й каже, че не е евреин или чифутин, а католик като нея. Но вече не беше така просто. Джек бе стигнал до кръстопът, откъдето пътищата се разделяха. Нямаше значение за какъв го мисли тази жена. Икономката беше само една вълна от огромния океан от омраза, който можеше да го залее. Ала Джек нямаше намерение да отрича, че е евреин пред нея.

— Тръгвай, Мария — каза той. — Намери баща си. Вземи чартърен полет до Мюнхен. Има време.

Мария поклати глава и го хвана за ръката.

— Той е мъртъв — обърна се тя към Лени. — Всичко свърши.

— Не. Някои трябва да плати — отговори икономката и вдигна пистолета.

Джек видя смътно какво последва. Усети някакво движение до себе си. Мария извади дясната си ръка от джоба на палтото, насочи пистолет и стреля. Един-единствен куршум, който влезе в челото на Лени и излезе, съпроводен от струя кръв от тила й. Икономката не успя дори да натисне спусъка.