Денис Макиойн - Отмъщението на Юда

Дьо Гале отново млъкна и се вгледа в отражението си в излъскания метален бар.

— Някои от нас мислят, че трябва да има по-добър начин. Ние вярваме в бъдещето на църквата. Оцеляването й е в ръцете на угнетените, а не на тираните. Искаме да се обединим с обикновените хора и да се борим заедно за свобода и справедливост. Христос не живее в дворците на диктаторите, а в колибите на бедните. Преди няколко години група свещеници от Ватикана, в това число и аз, създадохме едно свободно сдружение с цел да следим как се развиват десните тенденции в Курията. Написахме доклади за различните конгрегации и комисии, най-вече за Държавния секретариат и Светата конгрегация на религиозната доктрина. Оттук-оттам изтичаше информация и ние своевременно предупреждавахме някой свещеник активист във Венецуела или приятелски настроен епископ на Филипините. Създадохме мрежа в целия свят и започнахме да разменяме сведения. Понякога ни съобщаваха, че местната йерархия се движи в опасно консервативна посока и известявахме някой по-либерално настроен кардинал, който може да предприеме нещо или поне да посъветва други, срещу които се заговорничи. После, през 1985, от Европа започнахме да получаваме информация за една лига, наречена Източен кръст. Предполагам, че знаете за какво говоря.

Джек кимна, но не каза нищо.

— Постепенно свързахме откъслечните сведения и получихме цялостна представа за картината. Сега вече знаем, че на много високо ниво в църквата има заговор да се възстановят връзките с различните фашистки организации в Европа. Консервативните свещеници масово стават членове на Източния кръст. Много епископи, архиепископи и кардинали са готови да ги подкрепят. А документът, известен като писмото на Исус, ще изиграе важна роля за възраждането на католическия фашизъм.

— Мисля, че ръкописът е у Розевич.

— Да. Това е почти сигурно. И ние трябва да действаме, ако искаме да го вземем от него навреме.

— Кои сте вие?

— Неколцина от нас създадохме втора група, много по-малка от първата. Наричаме я Дружество на Максимилиан Колбе. Той е символ на онова, към което се стремим. Колбе пожертва живота си заради евреин. С други думи, за него църквата е имала всеселенска мисия. Чечановски, Розевич и останалите искат да я използват само като ешафод за някакъв извратен вид национализъм. Тяхната цел е да има полска, литовска, славянска, балтийска и арийска църква. А ние сме против това. И ще се борим. Не го ли направим…

Той замълча. По телевизията предаваха боксов мач. Уморени мъже следяха размяната на удари, без всъщност да се интересуват от мача. Други се бяха вторачили в празните си чаши или спореха с приятелите си. Разговорите им бяха изпъстрени с думи като „брикети“, „мръсни араби“, „гадни алжирци“ и „престъпници“. Омразата и презрението се изливаха като помия. Те бяха дъските, гвоздеите и чуковете, с които след време щяха да издигнат ешафодите и високите зидове на лагерите за интернирани.

— Отче. трябва да ти обясня нещо. Джек му разказа къде е видял Паркър.

— Изненадва ли те това? — попита свещеникът.

— Разбира се. Паркър и Феликс ми казаха, че работят против Розевич и че се опитват да попречат на Източния кръст да осъществи замислите си. Мислех, че знаеш това.

Дьо Гале поръча още питиета. Той изглеждаше съвсем не на място в задимения бар, но никой не му обръщаше внимание. Когато идваше в Париж, винаги посещаваше това заведение. Идвал бе тук с баща си много преди да стане свещеник. И веднъж — както често огорчен си спомняше — с жена.

— Сигурно вече си разбрал, докторе, че на никого в този бизнес не бива да имате пълно доверие. Дори на църквата. Затова не настоявам да вярвате и на мен. Поне докато не ме опознаете. Надявам се обаче, че вярвате на онова, което ви казвам. Има много независими източници, където можете да проверите. Поне за главното. След Втората световна война западните разузнавателни служби зависеха много от мрежата, създадена от нацистите. Нужни са им били агенти, които да внедрят в новите комунистически апарати на Изток. Мъже и жени, заклети антикомунисти. За тази цел нямало по-добри от бившите нацисти, агенти на германското разузнаване. Както и всички други, изявили желание да бъдат обучавани. Един от главните канали, чрез които британците вербували агенти в Източна Европа, бил Източният кръст. През 1946 източногерманските тайни служби получили сведения, че се готви операция на бивши нацисти в Берлин. Твоите английски приятели сигурно са ти разказали за този случай.