Денис Макиойн - Отмъщението на Юда

— А църквата не извърши ли грях, когато ме омъжи за човек, когото не обичам?

— Можехте да кажете „не“ на церемонията…

— Мислите ли, че съм го направила по собствена воля?

— Предполагам, че не сте. Съжалявам. Но аз мога да говоря само в качеството си на свещеник. Ако сте сключили католически брак, ще останете женени, докато единият от вас умре.

— Не може ли бракът да бъде анулиран?

— Аз не решавам тези неща.

— Тогава ми дайте опрощение. Затова дойдох.

— Добре. Искрено ли се разкайвате за греховете си?

Мария се поколеба и отговори:

— Не. Не съжалявам за случилото се.

— Тогава защо дойдохте тук?

— Не знам. Извинявайте. Само ви загубих времето. Искаше ми се да поговоря с някого.

Тя стана и понечи да отвори вратата.

— Мария.

Обърна се и видя, че свещеникът е долепил лице до решетката.

— Мария, моля ви, седнете. Трябва да говоря с вас.

— Откъде знаете името ми?

— Не мога да ви обясня сега. Слушайте внимателно. Не бива да се бавите, защото Хенрик ще се усъмни. Искам да ви помогна. Някои хора във Ватикана знаят какво става тук. Правим, каквото можем, за да премахнем влиянието на баща ви и неговата Лига. Но се нуждаем от вашата помощ. Някой каза ли ви, че сте в опасност? И че хората от британския екип, изпратен да ви охранява, са убити?

— Да. Баща ми ми каза преди по-малко от час. Мисля, че съпругът ми иска да ме убият. Той изпрати някъде сина ни Паул.

— Да. Знаем това. Искаме да ви помогнем да си го върнете. Баща ви каза ли какво мислят да правят с вас?

— Още не. Знаете ли къде е Паул?

— Да. В Аристорф, близо до Мюнхен. Но не се тревожете, той е в безопасност. Грижат се добре за него. Първата ни задача е да спасим вас. Освен това трябва да помислим и за приятеля ви доктор Гулд. Имате ли представа къде е той?

— В Лондон. Но това е всичко, което знам. Британското разузнаване се грижи за него.

— В такъв случай той е в голяма опасност.

— Не разбирам.

— Няма време да ви обяснявам. Трябва да ми се доверите. Ще видя какво мога да направя. А сега се прибирайте вкъщи. Дръжте се спокойно. Веднага щом узнаете какви са намеренията им, кажете на мисис Негъл. Тя ме познава. И много ви обича. Ще ми донесе всяко съобщение, което й дадете. Доверете й се. Когато сме готови да действаме, ще ви предам указания чрез нея. Прощавам ви в името на Отца, Сина и Светия дух. Върви в мир, дете мое.

Мария излезе. Хенрик не бе мръднал от мястото си.

— Качвай се в колата! Бързо! Паркър се огледа. Джек Гулд стоеше до него. Нямаше време за въпроси. Обърна се и седна зад волана. Джек се настани до него.

— Мислех, че си мъртъв — рече Паркър.

— И аз мислех същото за теб. Да се махаме оттук.

Паркър настъпи газта. В далечината се чуха полицейски сирени. Вече виждаше фаровете им. Зачуди се кому ли ще се падне тежката задача да обясни какво се бе случило и кого ще обвинят. Вероятно някой нещастен полицай както обикновено. А ИРА щеше да бъде изкупителната жертва.

— Как успя да се измъкнеш? — попита той.

— Бил Блеър получи предупреждението ти три минути преди атаката. Веднага дойде в стаята ми и ме изведе.

Джек беше само по риза и панталони.

— Хукнах по аварийното стълбище. Сетне се чу стрелба и Бил се върна. Каза ми да мина през предната врата и да се скрия, докато дойдеш. Така и направих. Какво става, по дяволите?

— И аз бих искал да знам. Предполагам, че Източният кръст показва мускули. Току-що се опитах да се свържа с базата в Челси, но линията беше прекъсната. Премахнали са екипа ни в Париж. Имам заповед да те закарам в Шотландия.

— А Мария? Как е тя? Къде е?

— В Париж. Но не зная как е. Ако установим връзка с Феликс…

— Как така не знаеш? Нали изпрати хора да я охраняват? Това беше екипът, който убиха, нали?

— Съжалявам. Не можем да предвидим всичко. Никой не очакваше такова развитие на нещата.

— И още как! Не можеш ли да ме закараш в Париж?

— Вече ти казах, че заповедта ми е да те заведа на север. Стигнем ли там, ще възстановим връзката.

— Спри.

— Какво?

— Нали чу?

Имаше много коли по пътя към магистрала А1. Паркър намери свободно място, отби и спря. Джек понечи да отвори вратата.

— Моля те, доктор Гулд. Не слизай от колата.

— Негодници! Пуснахте я да се върне при съпруга й. А сега ми казваш, че дори не можете да й осигурите охрана.

— Джек, това е война. Случилото се сега е продължение на събитията през 40-те. Едва ли ти е ясно какво става.

— Разбирам само, че Мария е в опасност. Трябва да отида в Париж.