Ерик Сийгъл - Лекари

Точно тогава вратите на съседната лаборатория се отвориха и друга група студенти се появиха след първото си занятие. Между тях беше и Грети Андерсън.

— Кастелано — прошепна Барни, — ти попита ли я защо не дойде?

— Не. Нямаше я, когато се прибрах, и аз направо си легнах.

— О! — каза Барни с подновено разочарование. — Предполагам, че вероятно е забравила или Бог знае. Ще ида да я питам.

— Честно казано, мисля, че тя не си заслужава — предупреди Лора. — Както каза майка ми, когато на петгодишна възраст се опитах да пипна реотаните на печката, „Cuidado, te puemaras“ 33 33 Внимавай, ще се изгориш (исп.) — Б.пр. .

— Не се безпокой — благодушно отвърна той. — В момента съм толкова хладен, че няма как да се изгоря.

Точно тогава, предметът на разговора им дойде при тях.

— Здрасти, Барни — нехайно каза Грети. — Как се оправяш с тялото?

По дяволите, това момиче не може ли веднъж да каже нещо, което няма сексуален подтекст?

— Чудесно, чудесно — отвърна Барни. И добави, колкото можеше по-небрежно — Ъъ… снощи ми липсваше.

— О, да, Барни. Страшно съжалявам, че не можахме да се видим. Но бях… ами… издебната, така да се каже, от онзи професор…

Издебната или ебната, почуди се Барни.

— … и когато се прибрах в стаята, така ме болеше глава! Опитах се да ти се обадя, но…

— Няма нищо — каза той. — Значи ще излезем друг път и толкоз.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре — прелъстително отвърна Грети.

Но не можеше да остане повече. Защото професор Робинсън, преподавателят ѝ по анатомия, мина наблизо и Грети изведнъж си припомни няколко въпроса, които бе забравила да му зададе. Извини се и хукна надолу по коридора, а очите на Барни проследиха възхитителните движения на седалищните ѝ мускули.

Лора видя как Барни наблюдава Грети, и подметна:

— Мисля, че формалинът ти е размътил мозъка. Хайде да махнем тия миризливи дрехи от себе си и да вземем по един душ, а?

Барни все още не беше на себе си.

— Господи, какво ли не бих дал да видя Грети под душа!

— Добре, Ливингстън — саркастично отговори Лора, — ще ѝ направя полароидни снимки и ще ти ги подаря за Коледа.

Барни бе израсъл с религиозна вяра в качеството на сапуните „Лайфбой“. Но, дявол да го вземе, беше се търкал по груба преценка около петнайсет минути и вместо тялото му да замирише на „Лайфбой“, сапунът замириса на формалин!

— Завинаги ще си остана тук — оплака се той полугласно.

— Като „Филоктет“ на Софокъл — обади се един глас от съседния душ.

— Я обясни неясната връзка — извика Барни, нетърпелив да изхвърли миризмата от съзнанието си.

— Изненадан съм от теб, Барн, мислех, че познаваш класическата митология — отвърна Мори Ийстман. — Филоктет е гръцки герой от Троянската война, чиято рана воняла толкова силно, че приятелите му не можели да го търпят. Затова го хванали и го закарали на един пустинен остров. Но един пророк им казал, че без Филоктет и цялата му воня никога няма да превземат Троя. И ония го върнали. Хубава асоциация, а?

— Не съвсем, Мори, защото тук наоколо всички вонят.

Когато се върна в стаята, Барни натъпка дрехите си в куфара с твърдото решение да използва едни и същи дрипи за часовете по анатомия, колкото е възможно по-дълго време. Но макар че облече съвсем чисти дрехи и бе измил хубаво косата си, формалинът все така плътно го обгръщаше като злокобен ореол.

Миризмата на първокурсниците имаше парадоксалния ефект да ги събере заедно по простата причина, че никой в стола не искаше да седне в близост до тях.

— Колко ли от тия щуротии трябва да запомним? — зачуди се Ханк Дуайър. — Искам да кажа, няма ли да е достатъчно само да разпознаваме основните мускулни групи?

— Това не ти е детска градина, Дуайър. Трябва да знаеш названията на всичките триста мускули, устройството им, как се свързват и как функционират. Да не говорим за двеста и петдесетте сухожилия и двеста и осемте кости…

— По дяволите, Уаймън — изръмжа Барни. — Не сме в настроение да те слушаме как ни обясняваш колко сме тъпи. Ако не млъкнеш, ще те закараме в залата и ще ти направим дисекция за упражнение.

Барни се насили да учи почти до единайсет часа. После позвъни в стаята на момичетата да провери дали Грети ще склони да пийнат набързо по едно кафе. Телефонът обаче вдигна Лора.

— Здрасти, Кастелано, мога ли да говоря с Грети?

— Ако я намериш. Не съм я виждала отпреди вечеря. Да ѝ оставя ли бележка, че нейният упорит обожател се е обаждал?