Ан Макафри - Полетът на дракона

Ф’лар го погледна изненадан. Разбираше ли този човек какъв хумор съдържат думите му? Не, той говореше с искрена загриженост. Водачът на ковачите се почеса по главата. Грубите му пръсти изтръгваха добре чуващо се стържене от жилавата, втвърдена от топлината коса.

— Хубав проблем. Хубав проблем — замислено отрони той, без да показва особен страх. — Ще помисля над него наистина здравата. — Той седна и масивната скамейка изскърца под тежестта му.

Водачът на Фермерите вдигна ръка, привличайки вниманието.

— Когато станах водач на гилдията си, ми попадна някаква справка за пясъчните червеи от Иген. Те някога са били използувани като защита…

— Никога не съм чувал Иген да е дал каквото и да било полезно освен пясък и горещина — отбеляза саркастично някой.

— Всяка идея е добре дошла — каза остро Ф’лар, опитвайки се да идентифицира нахалника. — Ако обичаш, Водачо на Гилдията, намери тази справка. Господарю Бангер от Иген, намери ми малко такива червеи!

Бангер, удивен от това, че пустинното му Хранилище внезапно придобива важно значение, кимна енергично.

— Докато открием по-ефикасни начини да унищожаваме Нишките, всички жители на Хранилищата трябва да бъдат организирани в наземни групи по време на атака, за да откриват и отбелязват къде са паднали Нишки, и да запалват в дупките огнен камък. Не искам всеки един да пострада, но знаем колко бързо се заравят Нишките надълбоко, и че не бива да бъде оставена да се размножава нито една. Вие ще изгубите повече — той съчувствено отправи жест към Господарите на Хранилищата — отколкото който и да е друг. Пазете не само себе си, защото заровилата се в границите на едно владение Нишка лесно ще порасте през тази граница в съседното владение. Мобилизирайте всеки мъж, жена и дете, както от фермите, така и от работилниците. Направете го веднага.

Стаята на Съвета беше изпълнена с напрежение и изумено разбиране, докато не стана да говори Зург, водачът на Тъкачите.

— И моята гилдия има какво да предложи… иначе не би било честно, след като имаме работа с тъкане всеки един ден от нашия живот… и уважаваме древните методи. — Гласът на Зург беше слаб и сух, и очите му в дълбоките си, набраздени гнезда, непрекъснато прескачаха от едно лице на друго.

— В Руатското Хранилище видях веднъж на една стена… къде ли е тази драперия сега, никой не знае. — Той погледна лукаво към Мерон от Набол, след това към Барген от Високите склонове, който беше се преборил там за титлата на Факс. — Беше стара като рода на драконите и показваше, освен всичко друго, вървящ човек, носещ на гръб някаква странна раница. Той държеше в ръка странен, дълъг колкото меч предмет, от който излизаха езици огън… великолепно втъкани с оранжевочервен цвят, който вече не познаваме… насочени към земята. Над него, разбира се, имаше плътно ято от дракони, повечето бронзови… и този истински драконово бронзов оттенък също сме го забравили… Така че помня това произведение по-скоро с това, което вече сме изгубили, отколкото с това какво изобразяваше то.

— Хвъргачка на огън? — пробоботи ковачът. — Хвъргачка на огън? — повтори той с отслабващ глас. — Хвъргачка на огън, — мърмореше той замислено. Веждите му бяха свити в титанично усилие. — Хвъргачка за какъв огън? Трябва да се обмисли. — Той наведе глава и престана да говори, толкова увлечен от обмислянето си, че престана да се интересува от дискусията.

— Да, добри ми Зург, всяка от професиите е имала много трикове, изгубени през отминалите векове — коментира иронично Ф’лар. Ако искаме да продължим да живеем, това познание трябва да бъде съживено… и то бързо. Особено бих се радвал да открием драперията, за която говори Майстор Зург.

Ф’лар изгледа многозначително тези Господари, които се бяха карали за седемте Хранилища на Факс след смъртта му.

— Тя може да ви компенсира всичко, което губите с лишаването си от нея. Предлагам тя да се появи в Руата. Или в залите на работилниците на Зург или Фандарел. Което е най-удобно.

Дочу се известно шумолене на раздвижени крака, но никой не потвърди, че я притежава.

— След това би могла да бъде върната на сина на Факс, който сега е Господар на Руата. — добави Ф’лар, донякъде удивен от тази си великодушна справедливост.

Литол късо изпръхтя и огледа стаята. Ф’лар предполагаше, че той е удивен, и изпитваше известно съжаление за осиротелия Иаксом, отглеждан от толкова мрачен, макар и честен надзирател.

— Ако ни разрешите, Господарю Водач на Уейра, — намеси се Робинтън, — ние можем всички да спечелим, което се доказва и от вашите карти, ако се поразровим в собствените си Записи. — Той внезапно се усмихна с неочаквано загрижена усмивка. — Забелязвам, че съм позагубил почитта на хората, тъй като ние, Менестрелите, сме позабравили непопулярните балади и сме неглижирали някои от по-дългите Обучаващи Балади и Саги… поради липса на слушатели, а понякога и заради желанието ни да си опазим гърбовете.